— Пусни го. Не доказвай, че е имал право — спокойно настоя Дженифър.
Том бавно охлаби хватката, после рязко дръпна ръката си и отскочи назад. Корбет се сгърчи на пода, кашляше и се задъхваше. Дженифър се усмихна на Том.
— Браво.
— Никой да не мърда. — Кларк излезе иззад олтара и тръгна към тях. — Няма да ходите никъде, докато не разбера какво става тук.
Потъркваше тила си и все още изглеждаше зашеметен.
— Много е просто — почна Дженифър и пристъпи към него, но спря, когато Кларк насочи пистолета си към нея. — Боб Корбет е заподозрян в съучастие в престъпен заговор и аз току-що го арестувах.
Кларк повдигна вежди в недоумение.
— Какво? Един от проклетите ви агенти? Какви ги вършите?
— Случаят е заплетен — усмихна се тя.
— Пълна бъркотия, по дяволите. Обикновено е така, когато се включите вие, янките. Но това си е ваша работа. Аз съм дошъл за него. — Той се обърна към Том. Гласът му беше колеблив, но стана по-уверен. — Казах ти, че все някога ще те спипам.
— Неприятно ми е, че трябва да ви разочаровам, но Том работи с нас — спокойно възрази Дженифър и направи още една крачка към него.
— Кърк? Работи за ФБР? Измислете нещо друго. Той е убиец.
— Имате предвид Хари Ренуик?
Кларк кимна.
— Да, точно така.
Дженифър се приближи още.
— Хари Ренуик е жив и аз мога да го докажа.
Кларк недоверчиво се вторачи в тях. Лицето му се зачерви.
— Глупости. Вие го предпазвате. Да не ме мислите за вчерашен? — В гласа му прозвуча нотка на отчаяние.
— Не. Бюрото ще ме подкрепи.
— Аха, ясно! — Разтревоженото му лице се разтегли в победоносна подигравателна усмивка. — Двамата действате заедно, нали? Нещо като измама. Тогава ще задържа и двама ви.
Кларк бръкна в джоба си и извади лъскави белезници.
— Том Кърк — започна той, — арестувам те за убийството на…
Том погледна Дженифър и попита:
— Ще ми позволиш ли?
— Остави го на мен.
— … Хенри Джулиъс Ренуик — продължи Кларк. — Всичко, което кажеш…
Дженифър замахна с дясната си ръка и удари Кларк в брадичката. Той се закашля и падна на пода като кукла, на която са отрязали конците.
89.
Летище „Шарл дьо Гол“, Франция
1 август — 18:30
Тенекиеният глас на говорителката отекна в залата за заминаващите пътници първо на френски и после на английски.
— Последно повикване за полет 9074 на „Ер Франс“ за Вашингтон. Моля пътниците незабавно да се отправят към изход номер пет.
— Това е моят полет — въздъхна Дженифър.
— Ами да — отвърна Том.
— Искам да ти благодаря — смутено каза тя. — За всичко.
— Не, аз ти благодаря, че ми повярва. Това означава много за мен.
Дженифър се изчерви и наведе глава.
— Ако някога дойдеш в Щатите…
Той се усмихна.
— Не се безпокой, ще дойда. Стига да имаш време сега, след като стана толкова важна клечка.
— А, чул си за това. — Тя се изчерви още повече.
— Заслужаваш го. Убеден съм, че Корбет щеше да го одобри. Между другото, как е той?
— Жан-Пиер изглади нещата с местните власти. Корбет е под охрана, докато го върнат във Вашингтон, а после ще видим. Според мен ще мине много време, преди да го пуснат.
— Добре. Той сам си го просеше.
— А ти? Какво смяташ да правиш?
— Не знам. Предстои ми да отворя магазина. Имам още много работа по него. По-рано нямах време да мисля за това.
— Сигурен ли си, че не искаш закрила, в случай че Ренуик реши да предприеме нещо?
— Не. Всичко ще е наред. Имам чувството, че скоро ще го видя — но ще съм подготвен.
— Ще го издирваме. — Дженифър взе чантата си. — Ще ти се обадя, когато го намерим. Е, трябва да тръгвам.
— Знам — каза Том и я целуна първо по челото, а после по устните.
Прегърнаха се.
— Пази се — прошепна тя. — А, между другото, твоят приятел Пайпър е подал оставка. Министърът на финансите не прие леко новината, че са го лъгали за случилото се. И стига да мълчиш за „Кентавър“, сделката ни остава в сила. Когато се върнеш в Англия, приятелят ти Кларк ще те посрещне с почести.
— Страхотно — отвърна Том, макар че се съмняваше.