Именно това отличаваше високия мъж от останалите. Не безупречният му черен костюм и високата права корава яка на свещеник сред морето от пъстри тениски и сандали, а фактът, че много преди изхода той внимателно отдели металните предмети в едната си ръка.
Пазачите не забелязаха това. Летището наскоро беше ремонтирано, изтръгнато от невзрачността от предприемчива евтина въздушна линия и прекръстено на името на големия град, намиращ се на петдесетина километра на север. Затова го беше избрал. Охраната не беше така затегната като на някое от главните летища и качеството на персонала не беше толкова високо. Беше го правил и преди, когато трябваше да се измъкне незабелязано от някоя страна.
Усмихна се на пазача и внимателно сложи малка купчина дребни монети и няколко ключа в сивата пластмасова кутия, поставена в края на детектора. Достатъчно, за да изглеждат нормално. След това мина през скенера, който силно изпиука. Както знаеше, че ще стане.
— Имате ли други метални предмети, отче? — попита пазачът и му направи знак отново да мине през детектора.
Мъжът потупа джобовете си и поклати глава.
— Не.
— Добре. Минете пак през машината.
Човекът се подчини, но скенерът отново изпиука.
— Моля, застанете тук, отче. Разкрачете се. Благодаря. — Пазачът прокара ръчен скенер по черния му костюм. Уредът изпищя силно, когато се доближи до ръкавицата на дясната му ръка. — Може ли да видя? — подозрително попита пазачът.
— О, да, разбира се. — Свещеникът поклати глава. — Колко глупаво от моя страна. Минаха толкова години, а все забравям.
Беше обмислил внимателно тази част. Най-важното беше да направи да изглежда така, сякаш е сакат от години. Нараняването не трябваше да изглежда скорошно, защото можеше да забележат.
— Какво забравяте?
— Ръката ми — отвърна мъжът, свали ръкавицата и показа розова протеза.
Няколко момичета на опашката зад него се изкикотиха.
— Извинявайте, отче — рече пазачът и се изчерви, очевидно смутен от смеха им.
— Не, съвсем не. Аз съм виновен. Непрекъснато ми се случва. Трябва най-после да го запомня.
— Благодаря, отче. Съжалявам. Къде отивате?
— В Женева.
— Е, поне самолетът ще излети навреме. Напоследък има много забавяния заради допълнителните проверки.
— Не бързам — отвърна свещеникът и взе монетите и ключовете си. — Повярвайте ми, имам да мисля за много неща.
— Приятно пътуване.
— Господ да ви благослови, синко — рече Касий.
Пазачът се вторачи в едноръкия мъж, който влезе в залата за заминаващи пътници, и по навик се прекръсти.