— Красиви са, нали? — Шепотът на Бакстър отекна в безлюдната зала.
Дженифър се наведе. Дъхът й замъгли стъклото. Призрачните отпечатъци на предишни посетители се материализираха с диханието й и мигновено изчезнаха.
— Оригиналният дизайн е поръчан от Теодор Рузвелт през 1907 година на скулптора Огюст Сен Годен. Под годината се виждат инициалите му. Стремил се е да улови нещо от величието и изяществото на монетите от древния свят. Мисля, че е успял. Ти как смяташ?
Бакстър почти долепи главата си до нейната и зашепна в ухото й:
— Както виждаш, на едната страна е изобразен орел в полет, а на обратната — Статуята на свободата, с факел в дясната ръка и маслинова клонка в другата — тя символизира мир и просвещение. Красива е, нали?
Ръката му я погали по врата и инстинктивно се отдръпна, понеже Дженифър нервно размърда рамене. Веднага съжали, че го е направила. Обиденото му изражение й показа, че разбира истинските й чувства към него. В гласа му прозвуча гняв.
— За какво всъщност става дума, агент Браун?
— За това да разбера дали моята монета е фалшива, господин Бакстър. — Дори не опита да се държи дружелюбно. Вече беше късно за това.
— Невъзможно е да се каже, без да се направи анализ. Дизайнът очевидно е същият и изглежда истинска, но трябва да я изследваме, да вземем проби и да ги сравним с нашите оригинали. Това може да отнеме дни, дори седмици… — Гласът му постепенно заглъхна.
— Ясно. — Дженифър кимна. — Благодаря, че ми отделихте време, господин Бакстър. От лабораторията ще се свържат с вас за анализите. — Обърна се да си тръгне, но той я сграбчи за рамото. Пръстите му издраскаха черния плат на сакото й.
— Дженифър… Чакай. — Гласът му беше напрегнат, умолителен. — Не може да си тръгнеш ей така. Откъде взе монетата? Трябва да знам.
Тя се усмихна.
— Съжалявам, господин Бакстър, но информацията е секретна. Въпрос на национална сигурност. Убедена съм, че ще проявите разбиране.
9.
Академията на ФБР, Куонтико, Вирджиния
19 юли — 12:30
Корбет седна на пейката и сложи кафето на земята между краката си. Дженифър се настани до него, но не извади сандвича си от найлоновата опаковка. Обядът можеше да почака.
— Не може без лабораторен анализ. Ще го направя още днес следобед. Но той спомена нещо друго.
— Какво?
— Вероятно не е важно…
Корбет се намръщи. Вероятно имаше множество добри качества, но тя подозираше, че търпението определено не е сред тях.
— Каза, че всичките девет монети, намерени от тайните служби през четиридесетте години, били унищожени. Но преди да дойда тук, се обадих на един познат от министерството на финансите — дължи ми услуга. Та той неофициално ми каза, че били унищожени четири монети, а останалите пет се съхранявали в монетния двор във Филаделфия, а после, преди десетина години, били преместени във Форт Нокс, когато направили инвентаризация. Доколкото му е известно, все още са там.
Корбет бавно кимна и се облегна на пейката. Дженифър се вторачи в лицето му, забеляза пълното отсъствие на изненада и очите й се разшириха.
— Но вие знаете това, нали?
— Френският лекар, който е извършил аутопсията на Раниери, е нумизмат — каза Корбет. Погледът му беше прикован в реката и в кръговете, които правеха рибите. — Познал е монетата. Затова ни я върнаха толкова бързо. Прочетох доклада. Вие потвърдихте всичко в него.
— Тогава защо трябваше да ходя там? — Дженифър се помъчи да овладее гнева си. Мислеше, че са й дали шанс, но както всички други, и Корбет се отнасяше към нея с подозрение. — Някаква проверка ли е това? Защото ако е така, не ми е приятно…
— Много хора смятат, че не ставате за нищо и че сте просто пречка — прекъсна я той. — И че е трябвало да напуснете преди три години, след стрелбата.
Гледаше я в очите.
— Не мога да направя нищо по въпроса — отвърна рязко тя.
— Да. И това ви измъчва. — Корбет сви рамене и отново се обърна към реката. — Аз лично мисля, че всеки прави грешки. Различаваме се само по това как ги превъзмогваме. Някои рухват и така и не се съвземат. Други продължават напред и излизат от изпитанието два пъти по-силни.
— И към кои ме причислявате?
Той се замисли, после каза:
— Бяха ми необходими два дни, за да убедя министерството на финансите да потвърдят какво е станало с другите монети. Вие го направихте с едно телефонно обаждане. Да речем, че не ви смятам за човек, който се отказва лесно. — На лицето му се прокрадна нещо като усмивка. — Случаят е ваш.