Пред главния вход се развяваше огромно американско знаме. Красиво изваяната златна емблема на министерството на финансите блестеше като малко слънце.
— Спрете — извика Шепард и Дженифър мигновено удари спирачки. Гумите се плъзнаха по асфалта и колата спря. — Брей — задъхано каза той. — Мисля, че поставихте световен рекорд.
— Колата наистина е бърза. — Тя изскочи навън и му хвърли ключовете. — Какво сте направили? Сменили сте предавките?
— Професионална тайна — усмихна се Шепард. — Какво ще кажете за управлението?
— Не завива достатъчно бързо. Предното ляво окачване трябва да се регулира.
— Ще го оправим. — Той й намигна. — Да тръгваме. Ригби ви чака — а мрази да чака.
Влязоха в хладната мраморна сграда.
13.
10:27
Както беше казал Шепард, капитан Ригби стоеше в голямото фоайе и чакаше Дженифър. Стисна ръката й и се усмихна насила. Беше висок — поне метър и деветдесет. Униформата му беше безупречно чиста и изгладена, косата — подстригана късо. В очите му се четеше отлична подготовка и изпълнителност. Очевидно полагаше усилия да съгласува екстравагантното облекло за голф на Шепард със своя добре подреден свят. Дженифър реши да говори кратко и делово, защото усети, че Ригби няма да обърне внимание на нищо друго.
— Много ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен, капитане.
— Няма защо, агент Браун — сковано отвърна той. — Всички си вършим работата.
Начинът, по който светлосините му очи се присвиха над тънкия нос и високите скули, загатваше какво всъщност си мисли: смяташе, че това е загуба на време. Не искаше нито нея, нито други федерални агенти в базата си, за да му задават въпроси, да нарушават установената му практика и да цапат лъскавия под с обувките си. Искаше Дженифър да се махне. Незабавно. Е, това я устройваше напълно.
— Получихте ли инструкции от Вашингтон?
Той кимна.
— Да, пристигнаха сутринта. Не сме пипали предметите, както се изисква в тях.
— Добре. Тогава, преди да слезем долу, се питам дали бихте отговорили на няколко въпроса.
— Какви въпроси? — Тонът на Ригби мигновено стана подозрителен.
— Каквито реша да ви задам, капитане — твърдо отговори Дженифър.
— Хранилището е секретно — енергично възрази той. — Ако смятате, че ще разкрия поверителна информация без изрична заповед, предлагам да се върнете на самолета, агент Браун.
— А ако вие смятате, че ще си тръгна оттук, без да съм получила всичко, което искам, предлагам да прочетете още веднъж инструкциите, капитане. — Тонът й беше неумолим и непреклонен, очите й блестяха предизвикателно. Обикновено не повишаваше тон, но в случая усети, че Ригби е свикнал да не реагира на друго. — Заповедите изрично упоменават пълно и безпрекословно съдействие на ФБР, докато трае разследването, включително разкриване на секретни процедури за сигурност, свързани със случая. Ако имате проблем с това, предлагам веднага да отидете в кабинета си и да се обадите на вашите и на моите шефове във Вашингтон. Мисля, че и двамата знаем какъв ще е отговорът.
Настъпи неловко мълчание, нарушавано само от скърцането на подметките на обувките за голф на Шепард, който нервно преместваше тежестта си от крак на крак. Ригби се изчерви и сви юмруци толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Дженифър стисна устни и се вторачи в него. Накрая той направи някаква гримаса, наподобяваща усмивка, и отстъпи:
— Добре.
— Нямам намерение да си пъхам носа в работата ви, капитане — каза Дженифър с по-помирителен тон, след като бе постигнала своето. — Искам само малко информация за хранилището за доклада си. Например дали е военна, или федерална собственост.
— О, по малко и от двете — облекчено отвърна Ригби, макар че в гласа му все още се долавяше непогрешима нотка на нервност и припряност. — Сградите са построени на земя на военните, затова те осигуряват охраната и защитата. Но хранилището е подчинено на министерството на финансите и персоналът се състои от офицери от полицията на монетния двор. Общо сме двадесет и шестима.
Дженифър се намръщи.
— Сгради? Видях само една.
— Не. — Ригби поклати глава. — Две са. Едната, в която сме в момента, е едноетажна външна фасада, направена от гранит и облицована с бетон. Трезорът е отделна сграда на две нива, построени от стоманени плочи и греди, и всичко е обвито в железобетон.