15.
Централата на ФБР, Вашингтон, окръг Колумбия
22 юли — 14:07
Вентилаторът беше включен на максималната степен и от вибрациите се плъзгаше по лъскавата маса в заседателната зала. Накрая спря до тънкия метален ръб, заплашваше всеки миг да падне.
— И така, да ги прегледаме още веднъж — предложи Дженифър, допи вече топлата и безвкусна кока-кола и пусна празната чаша в препълненото кошче за отпадъци. Специален агент Пол Виджиано уморено повдигна черните си вежди.
— Защо? Вече проверихме всеки по сто пъти. Сравнихме ги с базата данни на ЦРУ и Националния център за информация по престъпността. Прегледахме банковите им сметки. Проучихме съпругите, родителите и дори децата им, за бога. Няма нищо. Чисти са.
Дженифър стана и тръгна покрай масата. Лампите над главите им се отразяваха в лакираното орехово дърво.
— Няма да мръднем оттук, докато не открием нещо — заяви тя. Погледът й се стрелкаше между купчините книжа и разпръснатите по цялата маса папки и кутии — резултата от двудневното й разследване.
Виджиано също стана. Беше строен и мускулест, тъмните му коси бяха пригладени назад, лицето — леко брадясало. Ядосано поклати глава и напъха бялата си риза в панталоните на тъмносиния си костюм, ушит от лъскав плат на тънки червеникави нишки.
— Знаеш ли какво? В тази работа има нещо гнило. — Удари с юмрук по масата, вентилаторът се заклати несигурно и най-после се прекатури и безпомощно падна на пода.
Дженифър беше съгласна, че има нещо гнило. През последните два дни Корбет се бе опитал да ограничи броя на хората, участващи в разследването, но подобни случаи не можеха да се пазят в тайна дълго. Те просто бяха удобна възможност да поискаш по-щедро финансиране, шанс да изместиш другите отдели и агенции и да грабнеш по-голям дял от федералния бюджет. Вашингтон всъщност живееше от такива случаи и се молеше да са по-чести.
— Да, пълна каша, но ние я забъркахме — отвърна тя. — Затова ще трябва сами да се оправяме.
И вдигна вентилатора на масата. Виджиано пак поклати глава и поразхлаби възела на вратовръзката си в камуфлажни цветове. Дженифър знаеше, че му е по-трудно, отколкото на нея, дори само защото беше десет години по-възрастен. Преди две години бе работила по негов случай и той се бе опитал непохватно да флиртува с нея, но тя отхвърли опитите му за сближаване колкото е възможно по-учтиво. Сега тя ръководеше разследването и той явно беше засегнат, макар че чувствата му бяха последното, което я притесняваше. Беше положила твърде много усилия, за да получи тази възможност, и нямаше да му позволи да я провали. Освен това, макар че не й беше приятно да го признае, през последните няколко години трябваше да се примири с много глупости, затова сега се чувстваше добре поне веднъж да е от другата страна.
— Виж какво, бях там и видях всичко — настойчиво продължи тя. — Невъзможно е да влезеш и да вземеш нещо. Онзи, който го е направил, е познавал подробно разположението на трезора и охранителните системи.
— Голяма работа — изсумтя Виджиано. — Всичко на тоя свят се продава. Всеки може да получи чертежите и плановете на Форт Нокс, ако поиска. Важното са парите. — Потърка палец и показалец, вдигна ги пред лицето й и се усмихна.
— Да не мислиш, че държат чертежите в кметството? Разположението, алармените системи и кодовете за достъп? — иронично попита Дженифър. — Всичко, свързано с хранилището, е секретно. Сигурно изгарят дори окосената трева. Мерките за сигурност са изключително строги. Казвам ти — трябва да е замесен вътрешен човек. Затова ще ги прегледаме пак.
— Както кажеш. — Виджиано отчаяно прокара пръсти през къдравите си черни коси и взе папката, която беше хвърлил на масата. — Откъде държиш да започнем? — Очите му блестяха гневно, изпълнени с негодувание.
— Отначало. Колко души са имали достъп или са били в трезора през последната година. Ако трябва да се върнем още по-назад, ще го направим, но първо нека се съсредоточим върху това.
Виджиано замърмори, но пак почна да проверява списъците.
— Същото като преди. Четиридесет и седем души.
— С мен стават четиридесет и осем.
— За идиот ли ме мислиш? Ти си четиридесет и седмата. — Брадичката му щръкна от възмущение.
— Така ли? Как го изчисли? — Дженифър прегледа набързо нахвърлените си записки, пресмяташе наум.