— Двадесет и петима пазачи от полицията на монетния двор, петнадесет души военен персонал, петима служители на министерството на финансите и двама федерални агенти, единият от които си ти. Малцина влизат там. — Виджиано вдигна листа и го размаха във въздуха, сякаш за да докаже правотата си.
— Странно. Ригби ми каза, че пазачите са двадесет и шестима. Затова получавам четиридесет и осем — отвърна Дженифър. Гладкото й чело се сбърчи.
— Кой?
— Ригби — троснато отговори тя, но устните й трепнаха при спомена за розовите панталони на Шепард и пребледнялото лице на капитана.
— Според министерството на финансите са двадесет и петима. Имената на всички са тук. — Той вдигна няколко листа. — Сутринта ги изпратиха по факса.
— Дай да ги видя.
Виджиано сви рамене и й ги подаде. Дженифър внимателно прочете имената, задържа вниманието си на последния лист, намръщи се и го обърна към светлината.
— Какво има? — Тонът на Виджиано мигновено стана отбранителен.
Без да отговори, тя потърка хартията между пръстите си и от първия лист падна втори. Виджиано пребледня.
— Двадесет и шестима са — тихо каза Дженифър. Гледаше навъсено единственото име на втория лист.
— Ама… — измънка той.
— Просто са се залепили.
Знаеше, че ако ролите им бяха разменени, Виджиано щеше да й се скара и да я направи на нищо заради недоглеждането, но нейният стил на работа не беше такъв. Той се беше изложил и що се отнасяше до нея, това беше всичко. Нямаше смисъл да му натрива носа. Най-важното беше да проверят дали новата информация ще ги доведе до нещо.
— Тони Шорт — прочете Дженифър. — Дата на раждане 18 март 1965 година. Починал.
— Починал? Тогава не влиза в сметката — с облекчение заяви Виджиано.
— Имал е достъп до трезора.
— Но е мъртъв.
— Умрял е съвсем скоро. — Тя сложи листа на масата и го бутна към него, за да прочете написаното. — Преди четири дни.
— Чиста случайност. — Гласът му прозвуча така, сякаш се опитваше да убеди и нея, и себе си.
— Може би. Но Тони Шорт е единственият, когото не сме проверили. Какво знаем за него?
Виджиано се обърна към преносимия си компютър и вкара името. След секунди информацията се появи на екрана.
— Бивш служител на нюйоркската полиция. Награден с почетен медал. Преди пет години прехвърлен в полицията на монетния двор. Женен, с две деца. Обичайните глупости. Всичко е тук. Починал, звездичка. — Той вдигна глава. — За какво е звездичката?
— Самоубийство — каза Дженифър. — Звездичката означава, че се е самоубил.
16.
Кларкънуел, Лондон
22 юли — 19:42
Според надписа на някога гордата и внушителна фасада сградата беше построена през 1876 година и била фабрика за шапки. По-късно, през Втората световна война, започнала да произвежда копчета за униформите на Кралските военновъздушни сили. Когато Том я купи, беше занемарена. Магазинът и складът бяха празни, а горните три етажа бяха разделени на кабинети през шестдесетте години.
Том си избра за спалня просторното помещение на кабинета на изпълнителния директор. Необяснимо защо, там имаше облицована с мрамор баня, сякаш управленската загадъчност на бившия шеф щеше да рухне, ако персоналът заподозре, че и той като останалите използва тоалетна.
Идеята на Кърк беше да превърне най-горния етаж в огромна всекидневна с кухня и трапезария. На втория етаж щеше да има спални и бани, а на първия… Все още не беше решил какво да прави там. Може би още една изложбена зала за стоката?
Нямаше значение. Всичко беше предвидено за в бъдеще, след като ремонтира и отвори магазина. Засега трябваше да се примири с напуканото огледало на вратата на банята: оправи вратовръзката пред него, извади сребърните копчета за ръкавели от олющения шкаф и сръчно ги сложи на ризата си от „Хилдич енд Кий“.
— Чао — извика на Доминик, докато слизаше по бетонните стълби. Стъпките му отекваха по незастланото стълбище.
— Чао. — Тя се показа на вратата на втория етаж: беше се настанила в бившия финансов отдел. — Приятна вечер.
Том излезе. Залезът беше вишневочервен. Слънцето бавно се спускаше по оранжевото небе. По улиците шумолеше топъл ветрец. Той обичаше да гледа града по това време на деня — странен преходен период, когато изчезва един вид потребители и се появява друг.