— Къде е трупът?
Финч сякаш не забеляза нетърпението й.
— Асистентът ми ще го докара всеки момент. Аха, ето го.
В залата влезе количка с покрит с бял чаршаф труп — буташе я отегчен млад мъж с изрусена коса и обеци на езика и носа. И той беше с хирургични дрехи и престилка.
— Прочели сте полицейския доклад, нали? — каза Финч.
Младежът докара количката до масата за аутопсии и Дженифър потръпна от неприятното й скърцане.
— Разбира се. Синът му видял пушек от гаража и намерил баща си в колата. Полицаите се опитали да му окажат първа помощ, но вече било късно.
— Да. Открили са го на задната седалка.
— Така ли? Това не беше споменато.
Асистентът тръшна трупа на масата, все едно беше чувал с картофи. Дженифър потръпна. Шорт лежеше в неестествена поза, като набързо сглобена кукла. Кожата му беше восъчнобяла, имаше тъмни кръгове под очите, плътта му беше отпусната и разкашкана.
— С предпазен колан. — Начинът, по който го каза Финч, предполагаше, че това има голямо значение за него, и Дженифър мигновено се хвана, за да го разнищи.
— С предпазен колан? Мислите ли, че това означава нещо?
Финч сви рамене.
— Определено е необичайно.
— Както и че е намерен на задната седалка, ако питате мен. На негово място не бихте ли седнали зад волана или на предната дясна?
Той кимна, сложи си хирургични ръкавици и пусна ластиците на китките — те изплющяха силно.
— Е, хората правят странни неща, когато се готвят да се самоубиват. Кой знае какви мисли са минавали през главата му? Вик за помощ? Несъзнателен спомен за нещастно детство? Всичко е възможно.
Сложи си маска, погледна етикета на палеца на крака, за да се увери, че номерът отговаря на този в разрешителното за аутопсия, дадено му от асистента заедно с подробна рентгенова снимка на цялото тяло, и започна процедурата.
Първо прегледа трупа, за да установи дали има някакви особени белези — следи от убождане или порезни рани, като с монотонен глас диктуваше какво е видял в малък микрофон, прикрепен на ревера му. Единственият друг звук беше щракането на фотоапарата на асистента, който го следваше педантично около масата.
Дженифър бе поразена най-силно от ужасяващата безличност на процедурата. Лабораторната обстановка, стерилните дрехи, официалните формуляри, снимките и номерата на труповете свеждаха онова, което доскоро е било човешко същество и личност, до анонимна записка в регистъра и самотна статистика. Изведнъж изпита съжаление към Шорт.
Първоначалният преглед потвърди, че най-вероятната причина за смъртта е отравяне с въглероден окис. Ноктите и устните на Шорт бяха обагрени в издайнически вишневочервени петна — сигурен знак за задушаване поради липса на кислород в кръвта. Освен малка татуировка на лявото рамо тялото нямаше други отличителни белези.
Асистентът сложи под гърба на Шорт гумено блокче, така че гърдите да се изпъчат, а ръцете и краката да се отпуснат, което да позволи максимално излагане на торса за разрези.
Финч взе скалпел от подноса с инструменти и сряза гърдите на Шорт. Разрезът беше дълбок, минаваше от раменете до основата на гръдната кост и после в права линия надолу до лонната кост, като се отклоняваше леко, за да избегне пъпа. Патологът обели кожата, мускулите и меките тъкани от гръдния кош, издърпа одраното и го разстла върху лицето на Шорт, така че да разкрие ребрата и гърлото, след това сряза със специална ножица костите от двете страни на гръдния кош, сякаш режеше телена ограда. Това му даде възможност да обели гръдната кост, макар че трябваше да накълца някои меки тъкани, които упорито се държаха за задната част.
Дженифър наблюдаваше ужасена, но и с интерес, и се питаше дали не бе трябвало да приеме предложението на Финч да чака навън, вместо да позволи на страха си да не пропусне нещо да надделее. От друга страна обаче не беше в състояние да откъсне очи от трупа. Финч използва стандартния метод „Рокитански“, за който беше учила в Академията. Процедурата приличаше на изкормване на елен — Финч започна от врата и продължи надолу, като изряза всички органи и ги извади от трупа.
Прехвърли окървавените вътрешности на масата за дисекции — плоскост от неръждаема стомана, монтирана под масата за аутопсии, а асистентът премести гуменото блокче под главата на Шорт да го подготви за изваждането на мозъка. Финч отдели гръдните органи от коремните и хранопровода, като не преставаше да диктува… но монотонното му говорене неочаквано беше прекъснато.