— Не се притеснявайте — каза Финч и седна на един от оранжевите столове до нея. — Откровено казано, не очаквах, че ще издържите и толкова дълго. Последната процедура въздейства на всички, дори на полицаите, които вадят части от тела от катастрофирали коли. Бих се притеснил повече, ако бяхте останали. Подадох молба за развод скоро след като първата ми съпруга за пръв път присъства на цяла аутопсия. Реших, че ако издържи до края, ще е само въпрос на време, преди да свърша на масата.
Дженифър се засмя и изведнъж се почувства по-добре.
— Е, каква е присъдата?
— На пръв поглед е умрял от остро отравяне с въглероден окис. Трябва да довърша прегледа на другите органи, за да съм сигурен, но устните и ноктите показват това.
— Няма ли наранявания по главата? — Тя дори не се опита да прикрие разочарованието си.
— Напротив. Масивна фрактура.
— От какво е причинена?
— Бейзболна бухалка или железен прът… Нещо тежко и тъпо, защото кожата е непокътната. От човек, който си служи с лявата ръка.
— Как разбрахте?
— Стар трик в съдебната медицина. Десняците удрят жертвата си в дясната страна на главата — имам предвид, когато ударът е изотзад. Инак не им е удобно и не могат да вложат цялата си сила. Черепът на Шорт е разбит от лявата страна. Това е предположение, но се основава на практиката.
Дженифър запомни информацията, макар да знаеше, че тя едва ли ще стесни кръга на издирването.
— Мислите ли, че самоубийството е било инсценирано?
— Мнението ми на професионалист ли искате? Няма начин да се е качил в колата в това състояние. Бил е ударен, изпаднал е в безсъзнание и е бил сложен в колата. Отровните изпарения са го довършили. Но са само фасада — за заблуда. Шорт вече е бил на практика мъртъв.
— Сигурен ли сте, че първо е бил ударен, а после оставен на въздействието на въглеродния окис? Не е ли възможно да е получил нараняванията, след като е умрял?
— Не. — Финч категорично поклати глава. — Кръвта от церебралните кръвоносни съдове е изтекла в мозъка и е предизвикала масивен хематом под твърдата външна обвивка. Това би могло да стане само преди смъртта, докато все още е имал пулс.
Дженифър кимна. Оказваше се, че е убийство. Корбет щеше да подскочи до тавана. Усети, че се усмихва, и виновно се опита да възвърне сериозния си вид.
— Благодаря, докторе.
— Няма за какво. А сега, ако ме извините, трябва да отида да си довърша работата. — Той стисна ръката й. Кожата му беше студена и като гумирана от ръкавиците.
— Докторе — извика тя след него, мъчеше се гласът й да звучи спокойно. — На този етап мисля, че ще е по-добре да не съобщавате на семейството му резултатите от аутопсията. Знаете как е. Докато не сме абсолютно сигурни какво точно се е случило, не искам хората да правят прибързани и погрешни изводи.
Финч сви рамене.
— Разбира се. Няма проблем. — Взе нови ръкавици и се върна в залата за аутопсии.
Дженифър остана да гледа замислено плочките на пода. Убийството откриваше съвсем различен аспект на кражбата във Форт Нокс и тя беше твърдо решена да го разнищи докрай.
Неочаквано Финч се върна и прекъсна мислите й.
— Между другото, агент Браун, вие казахте, че Шорт има дете, нали?
— Да, три. Защо?
— Една от причините да оставиш някого на задната седалка е, че не може да отвори вратите отвътре, ако е щракната предпазната ключалка.
20.
Проспект, Кентъки
23 юли — 13:33
Местните проектанти бяха придали особено отблъскваща доза анонимност на Либърти стрийт в предградието на Луисвил с оптимистичното име „Проспект“. От двете страни на пътя, отегчително виещ се в далечината, бяха наредени една до друга дъсчени къщи, отделени от съседите си с телени огради, по които само дето не минаваше ток. Ясените се бореха за пространство от неравния тротоар, посадени на уточнени от общината интервали. Виждаха се дупки там, където най-после се бяха отказали от стремежа си да извоюват право на съществуване от песъчливата почва. Кофите за боклук бяха закачени с вериги за стълбовете на вратите. На бетонните алеи пред къщите бяха паркирани коли — в плачевно състояние.