— Какво?
Тя протегна ръце и оправи яката му — беше се обърнала.
— Благодаря. — Той се усмихна. — Хората тук са костеливи орехи. Искам да се представиш добре, това е всичко. Те не се интересуват от оправдания, само от резултати.
— По дяволите! — Дженифър завъртя очи към тавана. — Защо не ми го кажеш направо? С кого си имаме работа? Тъпаци от Висшата лига или бюрократи от втория ешелон?
— Доколкото ми е известно, по малко и от двете. Директорът Грийн, директорът на монетния двор Брейди и двуличното копеле Джон Пайпър от Агенцията за национална сигурност.
— Агенцията за национална сигурност? — сепна се Дженифър. — Какво общо имат пък те със случая?
— Е, ще разберем — навъсено отвърна Корбет. — Познаваш ли Пайпър? — Тя поклати глава. — Голям образ. От двадесет години е в Агенцията и не е стигнал доникъде. И после изведнъж семейството му дарява пет милиона долара за предизборната кампания на новия президент и той започва да общува с големите клечки в Пентагона и наваксва пропиляното време.
— Смяташ, че ще искат да се намесят?
Корбет й хвърли окуражителен поглед.
— Не. Искат да чуят какво знаем. Успя ли да се наспиш?
— Отчасти.
Очите му за миг омекнаха.
— Ако работата е прекалено много, ще назнача човек да ти помага.
Дженифър го погледна възмутено.
— Не. Справям се отлично. Ако ми потрябва бреме на плещите, ще си кажа.
Той се усмихна.
— Само питам.
Вратата срещу тях се отвори и от стаята се показа мъж. Кестенявите му коси бяха пригладени назад, очите присвити, лицето изнурено и бледо. Беше по риза. Черните му панталони бяха вдигнати толкова високо, че се виждаха найлоновите му чорапи. Усмихна се с половин уста на Боб и изобщо не обърна внимание на Дженифър.
— А, Корбет.
— Здравей, Пайпър. — Боб кимна.
— Ти си на пангара, мой човек.
Дженифър и Корбет се спогледаха и влязоха.
23.
09:00
Помещението не беше голямо, но беше едно най-обезопасените в сградата — намираше се на петнадесет метра под земята. Звукоизолацията му придаваше странна, почти мъртвешка атмосфера. Парливият мирис на индустриален дезинфектант заседна на гърлото на Дженифър и тя мигновено си спомни за моргата в Луисвил.
От трите страни на правоъгълната стъклена маса седяха четирима души и гледаха белия прожекционен екран на отсрещната стена. Два стола от винил и стомана бяха отделени настрана за Дженифър и Корбет до Грийн, директора на ФБР. Осветлението беше намалено и придаваше на лицата на всички леко призрачен вид.
— Току-що към нас се присъединиха специални агенти Корбет и Браун — каза Грийн. — Както знаете. Боб оглавява отдел „Големи кражби и транспортни престъпления“. С агент Браун работят по случая от първия ден.
Пайпър хвърли незаинтересован поглед на Дженифър.
— Щом всички сме тук, да започваме — рече един плешив мъж с тънък врат и неумолимо и изтощено лице на боксьор, който очевидно ръководеше съвещанието. Стана и се наведе над масата, подпря се на юмруци. Ръкавите на раираната му риза бяха навити над лактите. Мускулите му изпъкваха, дори златният му ролекс сякаш му беше тесен. Мъжът дъвчеше дъвка и през секунда млъкваше, за да я прехвърли в другата страна на устата си.
— За онези от вас, които не ме познават — продължи той с ленивия си провлечен тексаски акцент, като погледна Дженифър и Корбет, — аз съм Скот Йънг, шефът на министерството на финансите.
Дженифър, разбира се, го позна веднага. Йънг беше наскоро назначен от президента и бе дошъл от една от най-агресивните инвестиционни банки на Уолстрийт. Имаше славата на човек, който говори без заобикалки и не си поплюва.
— Президентът лично ме помоли да председателствам срещата — добави Йънг. — Меко казано, бесен е.
Дженифър огледа смълчаните хора около масата. Грийн седеше от лявата страна на Йънг, както обикновено напъхан в лошо ушит костюм с жилетка. В дебелите си като наденички пръсти въртеше писалка. Косата му беше боядисана, а лицето — кръгло и червендалесто.
Пайпър беше отдясно на Йънг. Дженифър не познаваше мъжа до него, но предположи, че е Крис Брейди, директорът на монетния двор. Имаше широко овално лице с хлътнали бузи и увиснала кожа и носеше лошо изработена перука. Вторачените му кафяви очи бяха защитени от очила с дебели стъкла. И той беше съблякъл сакото. Тъмносинята му найлонова вратовръзка се издуваше над светлосинята риза.