— Но как е влязъл и излязъл? — Йънг се наведе напред. — Момчетата от министерството на финансите са претърсили всеки сантиметър на хранилището и не са намерили нищо.
Брейди кимна.
— Точно така. Никой не може да влезе и да излезе от трезора, без да бъде засечен.
— Ами… щом не е влязъл никой, тогава може би е проникнало нещо — обади се Корбет.
— Това е нелепо — изсумтя Брейди. — Хората ми са отлично обучени. Всички са проверени и следени отблизо. Няма начин някой от тях да пусне някой да влезе.
Дженифър се приближи до екрана, на който се появи снимка на самоуверен усмихнат мъж на четиридесет години, с привлекателни големи кафяви очи и кокалесто волево лице. Когато за пръв път видя фотографията, й беше трудно да повярва, че това е същият човек, когото бе видяла безпомощно прикован като пеперуда на картонче на стоманената маса на Финч. Тя се извърна, защото дори сега не можа да издържи обвинителния му поглед.
— Това е Тони Шорт, един от пазачите във Форт Нокс. Бил е на работа в нощта срещу четвърти юли и е имал достъп до охранителните системи и трезора. Смятаме, че преди седем дни е бил убит. Ако беше жив, несъмнено щеше да обясни внезапната поява на двеста и петдесет хиляди долара в банковата си сметка преди три седмици, ден след извършването на кражбата.
Беше проверила банковите сметки на Шорт чрез номера на социалната му осигуровка и бе намерила сметката в Калифорния, открита в деня, преди да бъдат внесени парите. Съпругата на Шорт не знаеше нищо по въпроса. За Дженифър това беше последната уличаваща брънка във веригата доказателства.
— Глупости! — възкликна Брейди и скочи. — Защо не ми казахте? Искате да ме прекарате!
Йънг го хвана за ръката с късите си дебели пръсти и го дръпна да седне.
— Седни, Крис. И никой не обвинява никого. Искаме само да разберем какво се е случило. — И кимна на Дженифър да продължи.
Брейди гневно замърмори нещо.
— Намерихме това зад къщата на Шорт. — На екрана се появи снимка на металния контейнер, който беше извадила от трапа. Йънг наклони глава, явно зачуден какво е това. Следващият диапозитив показа в едър план очуканата и избледняла емблема на министерството на финансите.
— Мислим, че крадецът е проникнал вътре по този начин. Нещо като троянски кон.
— Какъв кон? — попита Пайпър, но Дженифър не му обърна внимание.
— Прегледахме инвентарните описи. На трети юли, около седемнадесет часа, точно преди да затворят, в хранилището е пристигнала малка пратка злато. Дежурен е бил Шорт. Всъщност доброволно е поискал да променят смяната му в онзи ден. Подписал се е и я е вкарал в трезора.
Дженифър млъкна и отпи глътка вода.
— Смятаме, че това е контейнерът — продължи тя и отново посочи снимката. — Както виждате, когато е боядисан, много прилича на контейнерите, които се използват за транспортиране на златни кюлчета.
До първия фотос се появи втори, показващ сребрист контейнер със същите размери.
— Контейнерът, който намерихме до къщата на Шорт обаче, се различава по една важна особеност. Има отделение, достъпно отстрани, ето тук. — Дженифър посочи страничния капак на екрана. — Наистина е тясно, но е достатъчно голямо, за да побере човек. В горното отделение е било сложено злато, така че контейнерът да изглежда пълен, ако го отворят.
— Глупости — повтори Брейди. В гласа му прозвуча умолителна нотка. Сакото му се смъкна от облегалката на стола и падна на пода. — Стандартната процедура е да се описва всяка пратка, която влиза и излиза, за да сме сигурни, че всичко е там.
— Процедурата е била спазена абсолютно точно — заяви Дженифър. — Само че я е изпълнил Шорт. Според показанията на другите дежурни той настоял лично да направи опис на доставката. Като офицер с най-висок чин, това е било негово изключително право. След като е проверил съдържанието, Шорт е наредил да занесат контейнера в трезора. Като се има предвид, че е било на националния празник, е казал на носачите, че може да довършат работата на сутринта, и ги е пуснал да се приберат по-рано.