Пайпър погледна въпросително Йънг и той бавно кимна. Дженифър се усмихна благодарно на Корбет. Любопитството й се засили.
— Изчакай ме навън, Крис — каза Йънг.
— Защо й позволявате да остане? — изхленчи Брейди. — Натопен съм. Знам го.
— Просто изчакай навън, по дяволите — сопна му се Йънг. — И остави папката тук.
Брейди замърмори, тресна папката на масата, взе си сакото и се заклатушка към вратата.
— Казвай, Джон. Дано да си заслужава — рече Йънг.
Пайпър изпуфтя, после почна:
— На шестнадесети юли е била извършена кражба с взлом в жилищна сграда в Горен Уест Сайд. Крадецът се е спуснал от покрива на седемнадесетия етаж, влязъл е и е отмъкнал яйце на Фаберже на стойност девет милиона долара. На нюйоркската полиция й провървяло. Намерили мигла близо до сейфа. Изпратили я в лабораторията на ФБР в Куонтико, за да я анализират с тяхната система, в случай че не е на чистачката. Получили съвпадение, така че незабавно се свързаха с мен.
— Поставил си в досието на този човек сигнал, който да се задейства при споменаването му? — попита Корбет.
— Да, защото доколкото ни е известно, той е починал преди десет години.
— Но защо ти? Какво общо имаш? — попита Грийн.
— Какво общо ли? Преди петнадесет години го завербувах в ЦРУ. Казва се Том Кърк.
24.
09:21
Пайпър бръкна в тънкото кожено куфарче, подпряно на крака на стола му, и извади четири папки. Остави една за себе си и раздаде другите на Йънг, Грийн и Корбет.
— Вие ще трябва да гледате неговите материали — каза на Дженифър.
Тя приближи стола си до Корбет, който взе папката и скъса хартиената й лента. Печатът се разчупи точно между СВРЪХ и СЕКРЕТНО. В папката имаше няколко черно-бели снимки и документи.
— Снимките са направени вчера в Лондон от ЦРУ. Показват Том Кърк или както го познавахме, Томас Дювал. Мъжки пол, бял, тридесет и пет годишен, метър седемдесет и осем, без отличителни белези.
Дженифър разгледа фотографиите. Макар че образите бяха леко размазани, видя, че Том е атлетичен, с волева брадичка и поразителни интелигентни очи.
— Има и британско, и американско гражданство от родителите си Чарлс и Ребека Кърк, които са починали — майка му при автомобилна катастрофа, когато Том е бил тринадесетгодишен, а баща му — тази година, при злополука в планина в Швейцария.
Дженифър вдигна глава и видя, че Корбет гледа странно Пайпър, сякаш подозира, че разказът ще го отведе някъде, където предпочита да не отива.
— След смъртта на майка си Дювал е изпратен да живее със семейството й в Бостън, а баща му се премества в Женева.
— Бостън? — попита Грийн. — Роднина ли е на Трент Дювал?
Пайпър кимна.
— Племенник е на сенатора Дювал. Това беше една от причините да го завербуваме. След като завърши гимназия, той спечели стипендия в Оксфорд, но година по-късно беше изключен и се премести в Париж. Там се запознахме.
— Бил си на работа в Париж? — изненада се Корбет.
— Три години. Под обичайното дипломатическо прикритие — потвърди Пайпър. — Запознах се с Дювал чрез наш човек, внедрен сред преподавателите в Сорбоната. Беше се записал в курса по история на изкуствата и бе идеален материал за нас. Млад, неженен, много интелигентен, без семейна обвързаност и търсещ нещо, в което да вярва. Отне ми известно време, но успях да го привлека. Обучихме го във Фермата и после му дадохме специална подготовка за програмата, за която го бяхме вербували.
— Каква програма? — попита Грийн.
— Промишлен шпионаж. Операция с кодово име „Кентавър“.
— Промишлен шпионаж? — недоверчиво повтори Грийн.
— Компютърни файлове, проекти, снимки на прототипи, химични формули и така нататък. Европейците от години засилват стремежа си да намалят зависимостта си от американската и японската военна отбрана, технологии и биотехнологични доставчици. Инвестициите им бяха започнали да ни се отразяват и ни нанасяха щети за милиарди долари годишно, да не говорим за потенциалното подриване на националната ни сигурност. Дювал и другите като него бяха остриетата на усилията ни да сме сигурни, че няма да загубим битката.
— Господи — измърмори Грийн. — Мислех, че те са наши съюзници.
— Дювал беше най-добрият ни агент. Нямаше сейф или охранителна система, с която да не може да се справи. И напълно се сливаше с обстановката. Говореше пет езика, беше прочел подходящите книги, познаваше подходящите хора и можеше да получи „покана“ за всяко място, което желаеше. Никой друг от агентите ни в Съединените щати не можеше да го прави. Това го правеше изключително ценен.