За пръв път Дженифър видя проблясък на страх в очите му. Семейството му беше дало много пари президентът да спечели изборите и Пайпър вече жънеше плодовете. Сега обаче беше изправен пред вероятността всичко да рухне.
— Какво предлагаш? — попита Грийн. — Да зарежем тази история?
— Не, разбира се. — Пайпър категорично поклати глава. — Не може да се откажем ей така от криминално разследване. Но трябва да сме изключително предпазливи. Ако монетите водят до Кърк, той може да бъде проследен до „Кентавър“. Необходимо е да намерим начин да се погрижим това да не се случи.
— Тогава какво предлагаш? — настоя Корбет.
— Да сключим сделка с Кърк. Да върне четирите монети, които са у него, да ни каже кой е поръчал кражбата и да обещае да си държи устата затворена, а ние ще изчистим досието му и ще забравим какво е правил. И после, що се отнася до нас, Томас Дювал или Кърк, или както там иска да се нарича, никога не е съществувал. И въпросът със замесването на президента няма да види бял свят.
— Мислиш ли, че ще се съгласи? — недоверчиво попита Грийн.
— Кърк внимателно обмисля плюсовете и минусите. Винаги е било така. Вероятно всеки ден от десет години се пита дали няма да похлопаме на вратата му. Подобно предложение се прави веднъж в живота. Да, смятам, че ще се съгласи.
— Добре. Това ме устройва — потвърди Йънг и млясна с дъвката. — Така всеки ще спечели. Кабинетът има шансове за втори мандат. Не искам аз да съм човекът, който ще ги провали.
— Тогава нямаме време за губене, господин министър — каза Корбет. Гласът му беше напрегнат и настойчив. — Намерихме случайно едната монета. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще става да открием останалите. Трябва да пратим човек в Лондон да измъкне Кърк от дупката му.
— Съгласен съм — кимна Йънг. — Кого имаш предвид?
25.
Международно летище „Дълес“, Вашингтон, окръг Колумбия
25 юли — 21:30
Самолетът се движеше към пистата за излитане. Дженифър се облегна на седалката и затвори очи. Предстоеше й дълъг полет и знаеше, че трябва да се опита да поспи, но мислите бушуваха в главата й. Моментът, в който Корбет предложи на Йънг тя да сключи сделката с Кърк, непрекъснато се връщаше в съзнанието й.
— Предлагам да изпратим агент Браун, господин министър.
Настъпи миг мълчание, после Пайпър го наруши с неискрения си смях. Дженифър се изкуши да се присъедини към него, но изражението на Корбет й подсказа, че е абсолютно сериозен.
— Браун? Не мисля.
— Защо? — раздразнено попита Корбет.
— Искаш ли да отговоря?
— Ако имаш да казваш нещо, мисля, че всички трябва да го чуем.
Пайпър преглътна, стрелна с поглед Дженифър, после наведе глава.
— Всички знаем какво се е случило преди три години. — Той потропа с пръст по една от трите папки, разтворени пред него. Дженифър напрегна взор да прочете заглавията им на обратно, но видя само името си. Пайпър очевидно я беше проучил. — Необходим ни е някой, на когото можем да разчитаме. Човек, който няма да се пречупи под натиск. Не можем да поемем риска от друг… инцидент. Задачата е твърде деликатна.
— Господин министър — изсумтя Корбет. — Всички знаем, че разследването на стрелбата, в която е участвала Браун, я освобождава от всякаква вина. Представянето й оттогава — и особено в това разследване — е безупречно.
— Много е рисковано — настоя Пайпър. — Тя е неопитна.
Дженифър положи усилия да не изтърси нещо, за което после да съжалява, макар че инстинктите я предупреждаваха да не позволява на Корбет да я защитава.
— Пък и това е работа на Агенцията — добави Пайпър. — Няма нищо общо с ФБР.
— Според мен — каза Корбет, като отново пренебрегна Пайпър и заговори директно на Йънг, — от тактическа гледна точка ще е по-добре да възприемем сдържан и умерен подход. Искаме да спечелим Кърк на наша страна, а не да го уплашим. Използването на ФБР би показало, че сме се съсредоточили върху обира във Форт Нокс, а не върху предишните му прегрешения. Използването на персонал на Агенцията би предположило по-разширено търсене и връзка с „Кентавър“. Продължавам да твърдя, че Браун ще свърши отлична работа.
— Джак? — Йънг погледна Грийн.