— Ако Боб е съгласен, това ми е достатъчно — отвърна Грийн и сви рамене.
Йънг неочаквано се обърна към Дженифър. Въпросът му я изненада.
— Какво е вашето мнение, агент Браун?
— Аз… мисля, че господин Пайпър има право — бавно отговори тя, внимателно премерваше думите си. — Направих грешка и загина човек. Ще трябва да живея с тази мисъл до края на живота си. Но аз съм добър агент, сър. Постигнала съм резултати. — Дженифър погледна предизвикателно Пайпър. — Ако ме изпратите там, няма да останете разочаровани, защото се боря докрай и не се отказвам лесно.
— Вярвам ви. — Йънг й протегна ръка и й се усмихна за пръв път, откакто беше влязла в стаята. — Накарайте ни да се гордеем, агент Браун.
Самолетът подскочи за последен път и излетя. Обзе я обичайната вълна на паника. Дженифър се размърда неспокойно на седалката и се вкопчи в облегалките за ръце. Странно, това беше шансът, за който мечтаеше и се бореше през последните няколко години, но сега, след като го имаше, изпитваше безпокойство и вълнение. Възможността беше голяма и тя не можеше да си позволи да се провали.
Досието на Кърк беше на коленете й. Беше съставено предимно от събрани разузнавателни доклади от Интерпол и полицейските сили на различни държави. Като цяло беше доста повърхностно. Слухове за извършени от него обири и подробности за хора, с които се предполагаше, че е работил, но нищо определено. От една страна, досието не представляваше нищо, ефирна паяжина от догадки, полуистини и клюки, която рухваше веднага щом бъдеха подложени на внимателна проверка.
Но от друг аспект, погледнато като цяло, всичко се свързваше и образуваше ужасяващата и същевременно завладяваща биография на гениален престъпник, безспорен професионалист, който използваше задушаващо изобилие от дезинформация, за да прикрива действията си и да обърква преценката на противниците си. Но как да разграничи легендата от човека, когато всяка негова стъпка беше обвита от постоянна мъгла от слухове и подозрения?
Корбет се опитваше да уреди среща с човек, за когото смяташе, че може да помогне в изясняването на нещата. Беше му съдействал в предишен случай. Дженифър се опита да си спомни името му. Хари. Ренкуист? Не, Хари Ренуик. Според Корбет той беше не само експерт по монетите, който можеше да им помогне в разследването, но и както Пайпър потвърди, добре познаваше Кърк, тъй като бе работил с баща му. Ако Корбет успееше да уреди среща между тримата, това щеше да е възможност да разговаря с Кърк на негова територия и да се надява да го хване неподготвен. Със сигурност нямаше да разбере откъде го е връхлетяло. При тази мисъл Дженифър се усмихна.
Знаците за затягане на коланите угаснаха. Дженифър огледа салона и видя обичайната смесица от дипломати, журналисти и лобисти, които редовно пътуваха в първа класа на полетите от Вашингтон до Лондон.
Отново затвори очи. Мислите й се върнаха към единственото, което я безпокоеше. За нейна изненада никой не се беше сетил да постави този въпрос. Щом обирът беше толкова усърдно планиран и извършен и Кърк наистина беше толкова добър, как две седмици по-късно едната монета се бе озовала в труп в другия край на света?
Очевидно нещо се бе объркало.
26.
„Сейнт Джеймс“, Лондон
26 юли — 11:28
Джърмин стрийт се намираше между суетнята на Пел Мел и блъсканицата на Пикадили и представляваше вариант на една отдавна изчезнала Англия. Улицата разказваше за излети сред природата, безкрайни игри на крикет на селски морави от хора, облечени в бяло и с цилиндри на главите, за суховато чувство за хумор, влажни лета и топла бира край камина в пивница. За зелена и приятна земя.
В този горещ и прашен следобед обаче Джърмин стрийт беше навалица от изпотени туристи и купувачи, които викаха, пазаряха се, ругаеха и плюеха, сякаш се намираха на пазар в някоя от страните в Близкия изток. Витрините привличаха тълпите като напористи търговци, рекламиращи стоката си с мозайка от ризи в крещящи и ексцентрични цветове и десени.
Вдясно, свит във входа на една частна търговска агенция, пееше и проклинаше просяк, протегнал шапка в ръката си. Вляво, пред „Уилтън“, търпеливо чакаше шофьорът на голям черен ягуар и се разправяше със сериозен представител на пътната полиция, който му пишеше глоба.
Преметнал сакото си на рамо, Том вървеше сред пъстрото множество. Почти без да мисли, свърна към Пикадили Аркейд — мраморен оазис от изящно извити витрини, отрупани с обувки, жилетки и вратовръзки, и се озова пред любимия си магазин.