— Мисля, че се споразумяхме да не го чува — язвително каза Дженифър. — Или поне да го чуе от мен. Утре имам среща с него.
— Мило мое момиче, ще мълча като риба. Но светът на изкуството е малък — питай Томас. Ван Симсон обича да е на върха и плаща много пари, за да получи пръв подобна информация. Ако вече не знае, скоро ще научи. И повярвай ми, когато дадеш осем милиона долара за една уникална монета, не реагираш спокойно на хора, които изваждат същата от чантата си просто ей така.
— Познаваш ли го добре? — попита Том.
— Не съвсем. Както казах, той ми е клиент. Търся му монети. Намирам му и картини, предимно съвременни. Това е горе-долу всичко.
— Искам да знам кои биха могли да са вероятните купувачи в Европа — каза Дженифър, за да насочи разговора отново към монетата. — Кой би платил, за да притежава такова нещо?
Кърк наблюдаваше изпитателно Хари, сякаш и той като Дженифър се интересуваше от отговора.
Ренуик сви устни.
— Не мога да кажа. Вероятно трябва да разкриете самоличността на хората, спечелили големите търгове на монети през последните няколко години, и да се съсредоточите върху тях. Най-активните купувачи на пазара са институциите — музеи, фондации, корпорации. Ван Симсон е единственият частен колекционер, който може да си позволи подобно нещо, поне според мен.
— Как би продал такава монета, ако беше… да речем, открадната? — Дженифър се вторачи в Кърк, но той я гледаше в очите, без да мига.
— Открадната? — попита Ренуик. — Хм. При това положение със сигурност още преди да бъде открадната, трябва да бъде намерен купувач. Не е нещо, което може да продадеш ей така на свободния пазар.
Дженифър си спомни мисълта, която й беше хрумнала, докато пътуваше със самолета. Попадането на монетата в ръцете на ФБР означаваше, че планът се е объркал. Може би това беше обяснението.
— Ами ако нямаш купувач? Какво правиш тогава?
Ренуик поклати глава.
— Малко вероятно, но очевидната стъпка е да се опиташ да намериш търговец на крадени вещи, посредник, който да те освободи от монетата и да я продаде, като използва собствената си мрежа.
Търговец на крадени вещи? Дженифър кимна. Имаше логика. Раниери беше търговец на крадени вещи. Може би затова бяха намерили монетата в него? Поради някаква причина не бе имало купувач и Раниери е бил повикан на помощ. Но от кого?
— Или нелегален търг? — предположи Том.
— Да, и това е възможно — съгласи се Ренуик и отново потърка брадичката си. — Само че е много рисковано. Особено напоследък.
— Нелегален търг? — Дженифър погледна въпросително първо единия, после другия.
— На черния пазар — обясни Том.
Тя долови в гласа му леко раздразнение, сякаш полагаше усилия да бъде учтив, и се зарадва. Искаше той да се чувства неудобно.
— Какво имате предвид?
Ренуик отговори вместо него:
— За всеки известен творец има каталог, съставен от експерти, със снимки и описания на произведенията на изкуството от въпросния творец, с подробности за законните собственици. Първата стъпка на всеки уважаван собственик на галерия или организатор на търг, когато го помолят да продаде нещо, е да провери в каталога откъде е дошъл предметът. Втората стъпка е да види в Регистъра за изчезнали творби на изкуството в Лондон, където са записани всички кражби. Тези два фактора правят почти невъзможна откритата продажба на открадната ценна вещ.
Том кимна и продължи:
— Единият вариант е нелегален търг, възможност да се възползваш от някои от предимствата на официалния търг, но без рекламата. Има си списък на подбрани и одобрени купувачи, на които в последната минута се съобщава кога и къде ще се проведе търгът. По-рано ги организираха често, но напоследък все по-рядко. Ченгетата поумняха.
Дженифър кимна и се обърна към Ренуик.
— Ще е полезно да прегледаме кои може да са вероятните купувачи и на редовните, и на нелегалните търгове.
— Да, разбира се. С удоволствие ще помогна. Кога искаш да го направим?
Тя се усмихна като наивка.
— Сега? — учуди се той.
— Все още се движа по американското време — извини се Дженифър и си погледна часовника. — В момента там е още следобед — пет и половина. Много ще съм благодарна, ако започнем още днес. Програмата ми е наистина претоварена.
— Щом настояваш. Аз съм нощна птица, така че с радост ще стоя буден до късно и ще ти помогна да решиш проблема.