— Е, в такъв случай аз си тръгвам — каза Том и се прозя.
— Утре трябва да ставам рано. Пристига поредният товар. Пък и вие двамата явно повече не се нуждаете от мен.
Ренуик повика такси по телефона. Колата дойде след пет минути и той изпрати Том до външната врата.
— Сбогом, агент Браун — каза Кърк. — Надявам се, че ще намерите монетите.
— Не се тревожете, ще ги намерим — отвърна тя. — Както и онзи, който ги е откраднал.
Ренуик тръгна с Том към таксито.
— Довиждане, Томас. Обаждай се.
— Обещавам.
Прегърнаха се.
— Между другото, момичето е прелестно — прошепна Хари.
— Изпълнена е с огън. И красива. Може би трябва да предприемеш нещо.
— А, не. Тя не е моят тип — засмя се Том. — Пък и искаше да се срещне с теб. Ти си експертът по монетите.
Стисна ръката на Хари и се качи в таксито.
Ренуик му махна за довиждане, влезе и се обърна към Дженифър.
— Е, да започваме. Отиди във всекидневната и си налей нещо, а аз ще се кача да си прегледам папките. Няма да ни отнеме повече от час и нещо.
— Чудесно.
Хари тръгна нагоре по стълбите, влезе в отрупания с книги кабинет и тежко се отпусна на кожения стол пред голямото бюро. Няколко минути седя и мисли, а накрая вдигна телефона и набра един номер.
— Да?
— Аз съм.
— Какво има?
Ренуик се облегна на стола и вдигна краката си на бюрото.
— Няма да отгатнеш какво имам на долния етаж.
30.
22:40
— Наля ли си портвайн?
Дженифър се обърна към вратата: с нежелание откъсна очи от картината, която гледаше.
— Предпочитам вода. — И вдигна чашата си.
— Много разумно. Ела в кухнята да прегледаме това. — Той кимна към тъмносинята папка, която стискаше под мишницата си.
Дженифър му помогна да разчисти масата и да натрупа чиниите, чашите и приборите на плота — всичките бяха от скъп порцелан, кристал и сребро.
— Остави ги, мила — каза Ренуик, когато Дженифър започна да изсипва остатъците от храната в кофата за боклук. — Прислужницата ще ги измие сутринта. Седни и да почваме.
Дженифър седна, а той започна да реди съдържанието на папката на масата.
— Какво е всичко това? — попита тя.
— Изрезки от вестници, бюлетини, съобщения за продажби, всичко, свързано с европейския пазар на монети и медали. Имам компания, която ми ги събира. Така мога да действам по-бързо. От тези материали би трябвало да можем да съставим списък с имена и компании, които да провериш.
— Много съм ти благодарна, че ми помагаш. Особено в този късен час.
Ренуик се засмя.
— Удоволствие е мое, мила. Не се шегувам.
Той стана.
— Топло ми е. На теб не ти ли е топло? — И без да чака отговор, отиде до остъклените врати към градината и ги отвори. В стаята нахлу хладен ветрец. Той се върна на мястото си и се усмихна. — Нали нямаш нищо против, че дойде и Томас?
— Не, разбира се — отвърна Дженифър, като внимаваше гласът й да не прозвучи прекалено въодушевено. Последното, което искаше, беше Ренуик да разбере, че го използват, за да се доберат до Кърк.
— Робърт ми каза, че ще останеш само няколко дни, а вече бях поканил Томас, още миналата седмица. Той каза, че едва ли ще възразиш. Освен това Томас може да има полезен принос в разследването ви, поне така мисля.
— С какво се занимава господин Кърк, искам да кажа — Том, та смяташ, че може да помогне?
Ренуик се засмя.
— Мнозина си задават този въпрос. От онова, което ми е казвал, а то не е много, Томас е търговец на антики. Те са страстта му още от дете. Предполагам, че я е наследил от родителите си. Знае всичко за този бизнес, затова реших, че може да помогне.
— Значи го познаваш отдавна?
— Откакто беше четиринадесетгодишен. Запознах се с баща му, след като се премести в Женева. Томас идваше за празниците.
— Не е живеел с родителите си? — Дженифър знаеше отговора на този въпрос, но не можеше да позволи на Ренуик да разбере, че ЦРУ има за Кърк досие, дебело поне три пръста.
— Не. Майка му, Ребека, загина в автомобилна катастрофа, когато Томас беше на тринадесет. Шофирал той.
Тя кимна с разбиране. Баща й често й разрешаваше да седне на коляното му и да кара по краткото разстояние от дома им до първия голям разклон. Игра, която в случая с Том очевидно се бе объркала ужасно.