— Ще го вземем, сладурано, не се тревожи.
— Махайте се от дома ми, отрепки! — извика Ренуик. Очите му бяха ожесточени и горди. — Знам кой ви е изпратил. Кажете му, че…
Вторият мъж извади пистолет от колана на джинсите си и стреля в гърдите на Ренуик.
— Хари! — извика Дженифър.
Ренуик се строполи на каменния под. Езикът му увисна от устата.
Човекът, когото Дженифър бе повалила, се изправи. Стискаше месингов бокс.
— Проклета кучка — изръмжа той и я удари по тила.
31.
Кларкънуел, Лондон
27 юли — 05:30
Първият микробус пристигна тъкмо когато слънцето изгряваше. Улицата беше празна, ако не се брояха два сиви гълъба на тротоара. Шофьорът скочи на земята, сложи си черна каска и почука два пъти по микробуса. Страничната врата веднага се отвори и отвътре излязоха седем мъже. Бяха с ръкавици и държаха лъскави автомати „Хеклер и Кох“. Никой не пророни дума.
Всички бяха облечени еднакво — бойни панталони с много джобове, пъхнати във високи до глезените обуща. На левия си крак имаха кобури с пистолети „Глок 17“, а на кръста им бяха окачени белезници, резервни муниции и спрейове. Гърдите им изглеждаха издути от черните бронежилетки.
Дойде втори микробус и на улицата изскочиха още шест души — вече си бяха сложили каските и очилата. От мястото до шофьора бавно слезе висок мъж с цивилни дрехи, заоблени рамене и тънки китки. Огледа доволно улицата и въоръжените мъже, които чакаха до микробусите. Мигът му най-после бе настъпил.
— Даниълс — изсъска през зъби детектив сержант Кларк и един мъж се отдели от останалите и пристъпи към него. Носеше отличителните знаци на елитната част за бързо реагиране на столичната полиция. — Обектът вероятно е въоръжен и със сигурност опасен. Нахлуйте със сила. Ако се наложи, простреляйте го. И не забравяй, че искам да го арестувам лично. Това е мой арест, запомни го.
Майк Даниълс направи гримаса.
— Защо не оставиш на нас да се тревожим кого ще простреляме, а ти да се притесняваш какво да напишеш в доклада и да не ни пречиш? — Обърна се и се върна при хората си.
Кларк закипя от гняв. Беше благодарен единствено на факта, че никой не бе чул какво си казаха с Даниълс.
Двама души заеха позиция срещу сградата и се подпряха на предните капаци на микробусите. Останалите дванадесет безшумно се струпаха пред входа на магазина, движеха се плътно един до друг.
— И така — каза Даниълс, когато приклекнаха пред витрините, — знаете разположението. Вие двамата ще се качите с мен до жилищните помещения на най-горния етаж. Вие четиримата ще претърсите партера и склада, а вие двамата заобиколете отзад. Той не ни очаква, затова не би трябвало да е трудно, но може да се опита да направи нещо, следователно бъдете нащрек. Смит, разбий вратата! Хайде! Живо, живо!
32.
05:35
Алармата започна да звъни и Том скочи от леглото. Беше си направил системата сам.
На екрана на компютъра, поставен на скрина пред леглото му, се появи чертеж на сградата. Проблясващата в червено секция показваше къде е била задействана алармата. Някой бе влязъл в магазина долу. По стълбището отекна трясък на нещо строшено и потвърди това.
Том грабна ризата и джинсите си от пода и ги облече, после непохватно напъха крака в маратонките със завързани връзки. Чу, че неканените гости се качват по стълбите. Гумените им подметки скърцаха по бетона. Тръшкането на врати и виковете: „Чисто е“ и „Аз съм“ се приближаваха през лабиринта от помещения.
Вратата се отвори и в стаята нахълтаха шестима облечени в черно мъже.
— Полиция! Не мърдай!
Том вдигна ръце. При дадените обстоятелства нямаше смисъл да спори.
— Том Кърк? — попита Даниълс и Том кимна.
— Разбира се, че това е проклетият Том Кърк — задъхано каза Кларк. Беше застанал на прага. Лицето му се беше зачервило от тичането по стълбите. Вратовръзката му беше накриво. Въоръжените мъже отстъпиха, за да му направят път да влезе, но продължиха да държат Том на прицел. — Том Кърк, арестувам те за убийството на Хенри Джулиъс Ренуик — запъхтяно каза Кларк и Том се ококори от изумление. — Не е необходимо да казваш нищо, но може да навреди на защитата ти, ако при разпита забравиш да споменеш нещо, на което по-късно ще разчиташ в съда.