Приближи се до Том и застана само на няколко сантиметра от него.
— Всичко, което кажеш, може да се използва като доказателство срещу теб. — Озъби се в подигравателна усмивка. — Казах ти, че все някога ще направиш грешка, самодоволно копеле такова.
Том беше втрещен, не разбираше нищо. Чичо Хари? Мъртъв? Той да е убил Хари? Това беше абсурдно. Безумно. Прекалено ужасяващо дори да се опита да го възприеме.
— Кларк, дори ти знаеш, че това са глупости. Може да съм всякакъв, но не съм убиец. С Хари сме толкова близки, че…
— Хора като теб нямат близки.
— Снощи бях у Хари. Вечерях с него и с една негова приятелка. Когато си тръгнах, беше жив. Попитайте нея.
— Сериозно? — Кларк се ухили презрително, заобиколи го и застана зад него. — Странно, че масата е била наредена само за двама.
— За двама? Има някаква грешка.
— Няма грешка, Кърк. Поне не сме я допуснали ние. Познай чии отпечатъци намерихме навсякъде? Да, точно така. Твоите. Твоите и на Ренуик. На никой друг.
Кларк бръкна в джоба си и извади белезници. Том усети влажния му дъх на врата си.
— Отдавна чакам този момент. И повярвай ми, заслужаваше си да видя изражението ти — изсъска Кларк.
Том знаеше, че не бива да се съпротивлява — полицаите бяха много и въоръжени до зъби. Не знаеше защо масата е била сервирана само за двама. И защо в къщата на Хари са намерени само неговите отпечатъци. Това беше старомодна инсценировка и някой си бе направил труда да я нагласи. А Кларк очевидно се бе хванал на въдицата. Всеки инстинкт, който беше придобил, развил и усъвършенствал през годините, му крещеше да избяга веднага. Но ако смяташе да предприеме нещо, трябваше да действа бързо.
Кларк хвана китките на Том и изви ръцете му зад гърба. Том не се възпротиви. Детективът се беше подготвил за съпротива и за миг загуби равновесие. Том мигновено се измъкна от хватката му, отскочи зад него, сграбчи ръката му и я прикова към гърба му.
Заварени неподготвени от рязкото му движение, полицаите със закъснение осъзнаха какво е станало, отстъпиха и вдигнаха оръжията си. Том се скри зад Кларк и изви ръката му така, че той извика от болка.
— Не мърдайте. Ще ми счупи китката!
— Имам видимост, сър — извика един от полицаите, целеше се покрай главата на Кларк.
— Да не си се побъркал, по дяволите? — изкрещя детективът. — Ще ме застреляш, тъпо копеле!
Даниълс свали оръжието си и даде знак на другите да направят същото. Не изпускаше от поглед Том.
— Не се прави на идиот, Кърк. Къщата е обградена. Предай се. Не искаме някой да пострада.
— Никой няма да пострада, ако не мърдате от местата си — отвърна Том.
Мина заднешком през стаята, влезе в банята, затвори вратата с ритник и я заключи, блъсна Кларк на колене, наведе го над тоалетната чиния и му сложи белезниците, така че ръцете му да са протегнати напред и събрани в китките зад тръбата на канализацията. Детективът пребледня от страх и гняв.
— Копеле! — Гласът му отекна глухо в тоалетната чиния. — Ще те убия. Чуваш ли?
Том отвори прозореца и погледна навън. На петнадесет метра долу имаше тясна безлюдна алея, тънка ивица, осеяна с курешки на гълъби. На вратата се потропа.
— Отвори, Кърк. Броим до десет и после влизаме. — Даниълс започна да брои. — Едно… Две…
Том стъпи на перваза.
— Три… Четири… Пет…
Том протегна ръка, пусна водата в тоалетната, измъкна се навън и се спусна надолу по водосточната тръба.
След секунди вратата на банята беше разбита и вътре нахлуха трима мъже с насочени пистолети. Даниълс се втурна към прозореца, погледна навън и видя тръбата и алеята.
— Избягал е! Всички навън! Районът да се отцепи!
Полицаите послушно се изнизаха от банята. Даниълс също се обърна да излезе, но чу кашляне и плюене зад разбитата врата. Надникна и видя тила на Кларк. Косата и раменете му бяха мокри, целият трепереше.
— Даниълс! Измъкни ме оттук, по дяволите! — изрева Кларк. Водата все още бълбукаше на сантиметри от носа му.
Даниълс се наведе и прошепна в ухото му:
— Брилянтен арест, Кларк.
33.
05:45
Том беше планирал пътя си за бягство веднага след като се нанесе в къщата. Старите навици умират трудно. Алеята го отведе към лабиринт от задни улици и проходи и накрая той стигна до реката, на километър и половина от дома си.