Крайречният булевард беше тих. От време на време минаваше кола или такси, отправили се към Сити или Канари Уорф. Търговците бързаха да хванат края на азиатските пазари или да видят началото на европейските. Покрай Том минаха неколцина тичащи за здраве — кимаха в ритъм с музиката на плейърите, закачени на коланите им.
Том се опитваше да проумее случилото се. Чичо Хари беше мъртъв, а той — обвинен за убийството му. Защо?
— Кърк — извика женски глас. — Насам.
Той вдигна глава и видя Дженифър — махаше му от отворената врата на едно черно такси. Том спря и обвинително се вторачи в нея. Първо на Пикадили, после в дома на Хари, а сега тук. Ако не друго, беше страшно упорита.
— Качвай се — настойчиво го подкани Дженифър. — Отцепват района. Трябва да се махнеш от Лондон. Ще ти помогна.
Той не помръдна. Беше убеден, че каквото и да иска, главната й грижа не е да му помогне.
— Чуй ме — продължи тя и слезе от таксито. — Натопиха те. Знам, че не си убил Хари. Мога да го докажа. Качи се и ще ти обясня.
Каквито и подозрения да изпитваше към мотивите й, Том знаеше, че е рисковано да стои на открито. Воят на приближаваща се полицейска сирена го накара да вземе решение. Той изтича до таксито и се качи. Дженифър влезе след него и тресна вратата.
— Добре ли си? — попита задъхано и седна на сгъваемата седалка срещу него, с гръб към пластмасовия параван. — Това е Макс, видя го вчера. Не се тревожи. Той е от нашите хора тук. Таксито му помага да се слее с обстановката.
Макс намигна на Том в огледалото за обратно виждане и Кърк го позна — беше единият пазач на Дженифър от предишния ден. С квадратната си челюст, късо подстриганата руса коса и дебелия мускулест врат изобщо не приличаше на лондонски таксиметров шофьор. Но и таксито не беше обикновено. Стъклата бяха армирани, каросерията бронирана и по всяка вероятност подплатена с корк и звукоизолационен материал. Най-забележителното беше, че обичайното бръмчене на дизела беше заменено с гърления рев на осемцилиндров двигател.
— Не, не съм добре — отвърна Том и хвърли поглед към пътната чанта на Дженифър на пода: ципът не беше дръпнат докрай и дрехите й се виждаха. — Защо сте дошли? Какво става?
За пръв път, откакто се бяха запознали, Дженифър, изглежда, се почувства неудобно.
— Съжалявам за Хари. Не трябваше да го забъркваме.
— После ще ми се извиняваш. Кажи какво стана.
— Около час, след като ти си тръгна — след кратко мълчание каза тя, — трима мъже нахлуха в къщата и ни нападнаха. Застреляха го пред очите ми.
— Застреляха го? А ти? Как се измъкна? — Тонът му беше изпълнен с подозрение.
— Не знам. Опитах се да му помогна. Да се бия с тях. Но те бяха много. И въоръжени. Повалиха ме на земята. Когато се свестих, нямаше следа от Хари, а подът в коридора беше облян в кръв. Усетих, че нещо гори, и проследих кървавата диря до мазето. Бяха го запалили. Застреляха го, завлекли са го в мазето и са го запалили.
— По дяволите! — Том прехапа устна. Представи си овъгления сгърчен труп на Ренуик, но веднага се опита да прогони ужасяващия образ от съзнанието си. Хари вече го нямаше. Хари, който му беше повече от баща. Задъха се, сякаш се колебаеше дали да се гмурне към дъното, или да изплува обратно на повърхността. Не можеше да си позволи да се разридае. Не и пред Дженифър. Пред никого.
— После се обадих на Макс да дойде да ме вземе. Тръгнахме и той извика ченгетата.
Таксито мина по един мост над реката и пое покрай изящната стоманена паяжина на Виенското колело на хилядолетието. Неподвижните толкова рано люлки блестяха като перли на утринното слънце.
— Как разбра къде да ме намерите?
— Нашите хора те следят от няколко дни. Снощи те наблюдаваха, за да са сигурни, че няма да избягаш или да се опиташ да отмъкнеш монетата. За щастие един те е видял да скачаш през прозореца.
— Къде е монетата? — с пресъхнало гърло попита той.
— Изчезна — глухо отговори Дженифър и погледна през стъклото. — Тя е единственото, което са взели. Дошли са за нея.
— Искаш да кажеш, че е било професионален удар?
— Така изглежда.
— Но как са разбрали, че е там?
— Има две вероятни обяснения. Или някой, който е знаел, че монетата е у мен, ме е проследил дотам, или някой им го е съобщил. Знаем, че снощи ти не си се обаждал нито от мобилния, нито от домашния си телефон, затова си чист…