Выбрать главу

— Значи смятате, че Хари…

— Анализирахме разпечатката на телефонните му разговори. — В гласа й прозвуча съжаление. — Виж какво, Кърк, не знам как да ти го кажа, но снощи проверихме Хари Ренуик. Не съществува нито богат роднина, нито наследство.

— Какви ги говориш?

— Ами помисли. Картините и тази огромна къща. Значи е платил всичко от джоба си. Може би е станал алчен.

Том отново прехапа устна. Отказваше да го повярва. Хари да взима подкупи? Нямаше логика.

— И онзи, който е убил Хари и е откраднал монетата, е направил да изглежда така, сякаш си го направил ти. Измили са и са прибрали моите прибори и са оставили само твоите и неговите.

— И защо?

— И аз искам да знам. — Очите й заблестяха решително. — Мисля обаче, че си много убедителен заподозрян.

— Трябваше да видиш лицето на Кларк, когато дойде да ме арестува.

— Кой е тоя Кларк?

— Ченге. Опитва се да ме арестува от години. Сигурно е решил, че най-после е ударил джакпота.

Последваха няколко минути мълчание. Том трескаво обмисляше онова, което току-що беше чул.

— Нека да си изясним нещата — каза най-сетне. — Вашите хора могат да докажат, че Хари е бил жив, когато съм си тръгнал, че не съм излизал от дома си цяла нощ и не съм се обаждал на никого.

— Аха. — Дженифър кимна.

— Тогава какво искате? Каква е уловката?

— Ти ли открадна монетите? — попита тя направо и го погледна изпитателно.

Том отвърна на погледа й, без да мига, и отговори твърдо и уверено:

— Не. Едва снощи научих за тях. Иска ми се да не бях чул нищо.

Дженифър кимна и Том усети, че тя се бори с някакво решение, което всъщност не иска да взима. Таксито бе стигнало до Воксхол и минаваше покрай подобната на замък сграда от стъкло и камък на МИ-5.

— Уловката е, че ако ти помогна, и ти трябва да ми помогнеш.

— Какво имаш предвид? — предпазливо попита Том.

Тя се облегна назад на седалката и отново погледна през стъклото.

— Монетата беше едната от петте откраднати от Форт Нокс преди три седмици.

— Форт Нокс!? — възкликна той. — Господи! Как са го направили?

— В момента това няма значение. Важното е, че две седмици по-късно едната се появи в Париж. Същата монета, която ви показах снощи и после изгубих. Смятаме, че и останалите са в Европа и вероятно са в процес на продажба на частен колекционер. Въпросът е, щом не си ги откраднал ти, тогава кой?

Том гневно отмести поглед от нея.

— Не съм доносник.

— А Хари?

— Какво Хари? Какво общо има той с това?

— Мислиш ли, че между кражбата във Форт Нокс и убийството му няма връзка? Според мен крадецът е изгубил едната монета, разбрал е, че е у Хари, и го е убил, за да я вземе. Помогни ми да открия кои са извършителят и организаторът и ще помогнеш за залавянето на убийците на Хари.

Том не отговори. Разсъждаваше върху думите й.

— Трябва да замина за Париж — продължи Дженифър. — Днес следобед имам уредена среща с Ван Симсон. След това искам да огледам мястото, където е била намерена монетата. Ти познаваш града и знаеш как стоят нещата там. Говоря най-много за два дни.

— Шегуваш се! — засмя се той.

— Защо мислиш така?

— Да не си полудяла? Изобщо нямам доверие на вашите хора. Навремето ме прецакаха. Няма да се хвана отново на същия номер.

— Не знам какво ти се е случило и не искам да знам, но ти обещавам, че сделката ще е честна.

— И двамата знаем, че обещанията ви не струват пукнат грош.

Дженифър бавно кимна.

— Имаш право. Не аз решавам нещата. Но ела с мен в Париж и ще говоря с шефа си. Ако той отхвърли сделката, ще те пусна да си вървиш. Ще кажа, че си избягал, или ще измисля нещо друго. Това вече мога да го обещая.

Таксито се отправи към Клапам и на мястото на административните сгради и луксозни крайречни квартали се появиха редици спретнати къщи във викториански стил. Дженифър потропа по паравана. Шофьорът намали скоростта и спря.

— В противен случай можеш да поемеш риска тук и сега. — Тя отвори вратата. — Мога обаче да ти кажа, че американското правителство няма да е в положение да подкрепи историята ти. Оставаш сам с твърденията си, че и аз съм била на вечерята, че Хари е бил жив, когато си си тръгнал, и че не си излизал от дома си през нощта. Откровено казано, според мен нямаш шанс.