— Тогава го поемете, сър.
Той се засмя.
— Знаеш ли какво? Вероятно ще го направя.
35.
Довил, северното крайбрежие на Франция
11:40
Малкият „Чесна Скайлайн“ подскачаше във въздушните течения над Ламанша като камъче, хвърлено по гладката повърхност на езеро. Дженифър беше затворила очи, опитваше се да успокои стомаха си и не бе проронила дума, откакто се качи на борда. Това, изглежда, нямаше значение, защото Том не беше особено приказлив и мълчаливо гледаше през стъклото.
Самолетът кацна на летището в Довил, където ги чакаше тъмнозелено рено „Меган“ с дрехи за Том и нов американски паспорт на името на Уилям Травис. Той намусено кимна с уважение към очевидната експедитивност на Макс.
— Е, каква е присъдата на шефа, Джен? — попита Том, когато завиха по главен път A13 и се отправиха към Париж.
— Дженифър, ако не възразяваш — сряза го тя. Да си говорят на „ти“ беше едно, но „Джен“ предполагаше степен на близост, каквато никога нямаше да съществува между тях. Том изсумтя пренебрежително и се загледа през прозореца. Дженифър печално поклати глава. — Каза, че ще помисли.
— Това ме изпълва с увереност.
Колелата ритмично думкаха по сглобките в настилката като грамофонна игла, приближаваща се до края на плоча. Околността беше равна, осеяна с огромни правоъгълни ниви, обагрени в златисто и бронзово, скоро щяха да ги ожънат.
— Работил си в ЦРУ? — попита Дженифър след малко.
Увеличи скоростта — движеха се по външната лента — и забеляза, че той се вкопчи в дръжката на вратата. Беше настояла тя да шофира. Знаеше, че познатото докосване до педалите и волана ще й помогне да се съвземе след полета.
Том се вторачи напред.
— Да.
— Операция „Кентавър“?
— Да.
— Какво се случи?
— До Париж има два часа път — троснато отвърна той. — Ако не възразяваш, предпочитам да говорим за нещо друго.
— Добре.
Дженифър смени скоростите и изпревари грамаден камион, после настъпи педала на газта и колата се стрелна напред. Усети, че Кърк трепна, и се усмихна. Очевидно не беше свикнал да е пътник, но Дженифър също не обичаше да я возят.
Минаха още десетина минути и дойде ред на Том да наруши мълчанието. Въпросът му издаде мисълта, която се въртеше в главата му.
— Откъде знаеш за „Кентавър“?
— А, сега пък искаш да говорим за това, така ли? — присмя му се Дженифър и той я погледна гневно. — В Ню Йорк от тебе паднала мигла — когато си откраднал яйцето. Получихме съвпадение на ДНК и системата е задействала сигнал за тревога в Агенцията за национална сигурност. Те ни съобщиха за това. Така открихме връзката между теб и кражбата във Форт Нокс.
— Какво друго казаха?
— Не мога да разкрия.
— Разказаха ли ти за мен? И какво се случи?
— Минал си от другата страна.
— Господи! — Кърк започна да се смее. — Проклетият Джон Пайпър.
— Откъде… — изненада се Дженифър.
— Само той би казал подобно нещо. Успял е да изпълзи от ЦРУ и да се вмъкне в Агенцията за национална сигурност значи? Сигурно е ужасен, че историята с „Кентавър“ ще излезе на бял свят и ще го ухапе по задника.
— И ние, и той искаме монетите.
— Нека да ти кажа нещо за Джон Пайпър. Той иска само онова, което е добро за него. Какво още ти наговори за мен?
— Бил си добър агент, който тръгнал по лош път. Най-добрият им агент. Убил си някого.
— Така ли говори сега? — Гласът му стана твърд и той присви очи.
— Истина ли е? — попита Дженифър, като за миг откъсна поглед от пътя.
— Да. — Том бавно кимна. — Но ако не го бях направил, той щеше да ме убие.
— Оригинално. — Тя подсмръкна пренебрежително.
— Така че те решиха да преустановят „Кентавър“.
— Кои са „те“?
— Пайпър и приятелчетата му от ЦРУ. Поискаха да свърша една последна работа — да вляза в една швейцарска биотехнологична компания, да открадна някакви файлове, да я подпаля и после да пръсна черепа на главния учен, за да не може да възстанови изследването. Не изпълних мократа поръчка. Имаха други хора за това и отказах. Тогава ме заплашиха, че ще повдигнат обвинения, че съм отказал да изпълня заповед на по-висш офицер и така нататък. Казах им, че напускам, а те изпратиха агент да ме „пенсионира“. Така го наричат, между другото. Просто направих каквото трябваше, за да оцелея.