— Да. Но слуховете често плъзват основателно. В повечето случаи няма дим без огън.
Том поклати глава.
— Какво знаеш ти за тези неща? Обзалагам се, че дори не са те глобявали за неправилно паркиране.
Дженифър за миг се поколеба дали да не му обясни колко дълбоко греши, но мисълта да го направи се изпари почти толкова бързо, колкото се бе появила. Много по-добре беше да се придържа към професионализма във взаимоотношенията им.
— Разкажи ми за кражбата във Форт Нокс — каза Том. — Какво смятате, че се е случило?
Дженифър пое дълбоко дъх и го информира за разследването — убийството на италианския свещеник Раниери, откриването на монетата, теорията на ФБР за кражбата и за участието и последвалото убийство на Шарп. Кърк слушаше внимателно, особено техническите подробности за извършването на обира. Тя приключи и той бавно кимна.
— Определено са били професионалисти. Изглежда, са се погрижили за всичко.
— Значи мислиш, че е възможно да се проникне във Форт Нокс по начина, който описах?
— Ако са имали вътрешен човек, да, възможно е. — Той сви рамене. — Трябва само някой да изключи охранителната система или да не провери нещо, което трябва, и можеш да действаш свободно.
— А компютърният вирус? Виждал ли си подобно нещо?
— Все по-често. Светът се движи от шперцове към компютри. Такъв вирус всъщност представлява изключително сложен ключ. Това е било лесното. Най-трудното е било да вкарат контейнера.
— Да. — Дженифър кимна замислено. — Предполагам.
— Май не си съвсем убедена — усмихна се Том. — Какво има? Не вярваш на собствената си теория?
— Не, но… от два дни ме безпокои нещо. Не помислих за това по-рано.
— Какво? — В гласа му се долови любопитство.
— Не мислиш ли, че разкриването на убийството и намирането на контейнера толкова бързо е до известна степен удобно? Беше прекалено лесно.
Той сви рамене.
— Фактът, че всичко води до едно и също нещо, не го прави задължително удобно, а последователно и логично.
— Може би. — Тя замълча, после продължи: — Не мога да проумея защо са си направили труда да инсценират самоубийство, когато вече са били разбили черепа му. Аутопсията го доказа. Рано или късно някой щеше да го установи.
— Освен ако никой не разбере, че монетите са изчезнали. Можело е да открият кражбата чак след години и тогава никой няма да свърже двете неща.
— Да, но не става въпрос само за самоубийството. Ако наистина искаш да унищожиш важно веществено доказателство, ще го хвърлиш ли в огъня зад къщата на човека, когото си убил?
— Може би нещо е обезпокоило убиеца. Или е било грешка.
— Не. Такива хора не правят грешки. Всичко е било планирано безупречно от началото до края. Сам го каза.
— Тогава единственото друго обяснение е, че са оставили контейнера поради същата причина, поради която са направили така, че самоубийството да изглежда нагласено.
— И каква е причината? — Дженифър знаеше отговора на този въпрос, но не искаше да го повярва.
— Да го намери някой като теб.
37.
Осми район, Париж
14:04
Стигнаха до центъра на Париж и се вляха в уличното движение. Младежи с мотопеди и ролери се провираха между колите и автобусите, които си проправяха път през непрестанно прииждащите вълни туристи, залели пътя и забравили за светофарите. Том даде указания на Дженифър как да стигне до кея. Покрай реката повяваше хладен ветрец.
Дженифър се опитваше да се съсредоточи върху карането, но очите й блеснаха, когато за пръв път видя Айфеловата кула — подобна на скелет, тя се извисяваше над покривите в далечината Том пое ролята на екскурзовод и почна да й сочи забележителностите, покрай които минаваха — площад Конкорд, Лувъра, Отел дьо Вил, Нотр Дам. Накрая стигнаха до Маре и той я насочи симетричния Плас Вогези.
— Какъв красив площад! — възкликна Дженифър.
— И би трябвало. Той е най-старият в Париж. По-рано са го наричали Плас Роял, защото Анри IV го построил така, че да живее от едната му страна, а съпругата му от другата, но не се нанесъл. Някои твърдят, че е било измама с недвижима собственост и никога не е имал намерение да живее тук, а само е използвал името си, за да го продаде с огромна печалба.
Дженифър се засмя.