И въодушевено ги поведе към първите шкафове. Приличаше на дете, което се фука с любимите си играчки.
Всеки шкаф имаше стъклена витрина отгоре и шест-седем чекмеджета отдолу. От тавана на стоманени кабели висяха дебели стъклени плоскости. Шкафовете бяха осветени от малки прожектори. С изключение на тези островчета светлина в помещението беше тъмно.
— Погледнете — каза Ван Симсон и се наведе над една витрина. — Старогръцки монети от 54 година преди Христа. — Вдигна глава. Очите му блестяха. — Били са изсечени, за да финансират Брут и републиканската армия в борбата им срещу Октавиан и Марк Антоний след убийството на Юлий Цезар. Открити са на бойното поле, където републиканците впоследствие претърпели поражение. — Обърна се към друг шкаф и издърпа едно чекмедже. — А вижте тук. — Посочи кадифената подплата. — Нацистки кюлчета злато, извадени от езеро Лунерзее.
Том и Дженифър се наведоха и видяха непогрешимата щампа на орел, увенчан със свастика, обградена от дъбови листа.
— Златото е от Дахау — продължи Ван Симсон, с обич взе едно тъмножълто кюлче и го претегли на ръка. — От зъби и венчални пръстени.
Том предпочете да не обръща внимание на зловещия му трофей и се съсредоточи върху окачените над шкафовете плоскости. Забеляза, че там има монети, притиснати между двойното стъкло, така че да се виждат и двете им страни.
— Елате — каза Ван Симсон и затвори чекмеджето. Тонът му изведнъж стана настойчив. — Насам.
Поведе ги към отсрещната страна на трезора, където имаше малък подиум с бюро, компютър и телевизионни монитори. Шкафът до писалището беше осветен малко по-ярко от останалите и Том предположи, че съдържа най-ценните експонати от колекцията. Докато се приближаваха, различи вече познатите му детайли на „двойния орел“, окачен над шкафа.
— Ето я — победоносно заяви Ван Симсон. — Тук е, както ви казах. Единствената монета „двоен орел“ в частна колекция, цяла и непокътната. Стъклата са бронирани. Уверявам ви, че моята монета няма да излезе оттук.
— Ще трябва да се съглася с вас — каза Дженифър, разглеждаше внимателно монетата.
— Тогава защо всъщност сте дошли, агент Браун? — Гласът на Ван Симсон изведнъж стана студен и сдържан.
Тя отвърна твърдо на погледа му.
— Мисля, че ви обясних.
— Чух думите ви, но мисля, че не ми казахте всичко. Какво ще правите с фалшивия „двоен орел“?
— Какво имате предвид?
— Договорих се с министерството на финансите. — Той повиши тон и думите му отекнаха в помещението. — Обещаха ми, че моята монета ще е единствената на пазара и че няма да има други.
— Доколкото ми е известно, сделката остава в сила — спокойно отговори Дженифър.
— Но сте намерили монета, която смятате за истинска, инак нямаше да дойдете. Не се бяхме споразумели така. Фалшивата монета ще подбие цената на инвестицията ми и ще предизвика огромно колебание на пазара. Трябва да я унищожите.
— Уверявам ви, че ще ви уведомим веднага щом разберем за какво точно става въпрос. Ще се погрижа мнението ви да бъде чуто от властите.
Лицето му се разведри.
— Много любезно от ваша страна. Надявам се, че не ме мислите за груб, но се разгорещявам на тази тема. Вложил съм много пари.
— Разбирам.
— В такъв случай, ако сте видели достатъчно, мога ли да ви помоля да се придвижите към асансьора? Аз ще се кача по стълбите. Ролф ще ви изпрати.
— Разбира се — отвърна Дженифър и стисна ръката му. — Благодаря ви още веднъж, че ни отделихте време.
— Няма защо. Надявам се, че ще се видим пак, господин Кърк.
Том кимна и след като се ръкува с домакина, двамата с Дженифър тръгнаха между остъклените шкафове към ослепително яркия правоъгълник светлина на изхода. И точно преди да излязат в коридора, Ван Симсон извика след тях:
— Тук смятам да ме погребат един ден. Заровен с моята колекция. Тогава ще имам всичко завинаги.
И се качи на подиума. Осветени от единствения прожектор над главата му, очите му потънаха в тъмни сенки.
39.
15:51
Тежката дървена порта изтропа зад тях и скри вторачения поглед на Ролф.
— Е, какво мислиш? — попита Дженифър, докато вървяха към колата.
— За какво? — Том пъхна ръце в джобовете на панталоните си.
— За онова, което току-що видя.
— Ти си детективът, не аз.