— Не ми създавай главоболия, бабке.
Портиерката огледа от главата до петите Том, после и Дженифър, като мърмореше под носа си нещо за процедури и полицейски произвол.
— На кой етаж?
— Последният. Стая Б.
— Има ли асансьор?
— Не. — Жената посочи с палец вътрешния двор зад нея. — По стълбите.
Том кимна и поведе Дженифър натам.
Стигнаха до площадката и видяха в дългия мрачен коридор шест бели врати.
— Тази трябва да е. — Дженифър посочи към дъното на коридора.
Вратата вляво беше запечатана с полицейска лента, бяло-синя, с официален надпис. Том кимна.
— Ще разбия ключалката.
— Не е необходимо — отвърна Дженифър, извади от чантата си шперц и се наведе. — Ще се справя.
Превъртя безшумно шперца в ключалката, после натисна дръжката и отвори. Лентата се скъса. Влязоха в малка стая. Светлината проникваше само през мръсен прозорец без завеси. В единия край беше сложено тясно легло. Дюшекът беше подпрян на стената до него. Малкият хладилник бръмчеше. Вратата му беше отворена, но лампата очевидно беше счупена. Дрехите от гардероба и дрешника бяха извадени и разхвърляни върху леглото и по пода.
В левия ъгъл имаше очукана бяла мивка, а до нея — газов котлон, свързан с яркосиня бутилка, поставена върху евтина ламинирана маса. Том натисна електрическия ключ за осветлението, но нямаше крушка. На тавана се развяваше паяжина.
— Каква дупка! — възкликна Дженифър.
— А ти какво очакваше?
— Знам ли… Нещо по-хубаво.
— Не забравяй, че идеята беше твоя.
— След като вече сме тук, по-добре да огледаме.
Той сви рамене и тръгна из стаята, потропваше по стените и се взираше в пода. Дженифър направи същото, погледна зад гардероба, премести леглото. Бързо претърсиха цялото помещение и се срещнаха в средата.
— Дотук бяхме — каза Том ядосано. — Няма нищо.
— Заслужаваше си да опитаме.
— Мислиш ли?
— Може би френските полицаи не са толкова небрежни, колкото предполагах, и…
— Чакай — прекъсна я той. — Тук наистина има нещо.
— Какво?
— Дрехи, легло, печка и дори книги. — Кърк ритна една яркочервена риза на пода. — Но не мога да повярвам, че е живял така. Без храна и снимки. Няма дори перде.
— И какво от това? — засмя се Дженифър.
— Опитвала ли си се да спиш в стая без перде? Трудно е, освен ако не искаш да се събудиш в четири сутринта. Всички слагат по нещо на прозореца си, та дори да е чаршаф или хавлия.
Тя сви рамене и мислено се съгласи, че той има право. Липсата на перде определено беше нещо необичайно.
Том отиде до прозореца и се взря през мръсното стъкло в смесицата от покриви, телевизионни антени и комини. Поклати глава и се обърна. Единственият стол бе катурнат на пода вероятно по време на полицейския обиск.
Кърк го изправи и го придърпа на обичайното му място до прозореца — личеше си по тъмната ивица мръсотия там, където облегалката се бе търкала в стената. И в следващия миг, точно когато се приготви да се обърне, забеляза кафявия плат, с който беше тапициран столът. По него имаше прашни отпечатъци от стъпки.
— Странно. — Том се наведе да го разгледа по-отблизо.
— Кое? Какво откри?
— Питам се дали… — Той отвори прозореца, качи се на стола и се прехвърли на широкия перваз, който завиваше надясно.
Дженифър го последва, приклекна и леко скочи на покрива на съседната постройка.
Край комините свистеше вятър и Дженифър съжали, че не е с ниски обувки, още повече че по покрива хаотично бяха разпръснати десетки кабели, като жици за препъване.
Един особено силен порив на вятъра я накара да загуби равновесие, тя инстинктивно стъпи встрани и високото й токче се закачи в една жица. Дженифър усети, че пада — като на забавен каданс. Ръцете й се размахваха. Краката й се подгънаха. Тупна тежко на стръмния покрив и започна да се свлича към вътрешния двор.
— Том! — изпищя Дженифър и успя да се вкопчи в някакъв кабел: много тънък обаче, щеше да й осигури само временно спасение. — Том! — отново извика тя и опита да се задържи. Лявата й обувка се изхлузи, запремята се надолу и спря на сантиметри от ръба на стряхата.
Кърк изведнъж се появи, хвърли се по корем и протегна ръце да я хване. Дженифър отчаяно се опитваше да сграбчи пръстите му, но безуспешно.