— Знаят за апартамента? — изненада се Том, но тайно изпита възхищение, че са открили жилището.
— Не са пълни кретени — каза Дюма, но усмивката му опроверга твърдението му.
— Не сме единствените, които са идвали тук. Някой вече е влизал и е взел нещо, което може да се окаже от значение. — Том посочи висящия от бюрото кабел за преносим компютър.
— Plus ca change.10 Вероятно нямаше да ви видят да влизате, ако не им бяхме казали да ви следят. В такъв случай остава въпросът какво правите тук? — Той се обърна към Дженифър.
— Господин Кърк помага на ФБР в едно наше разследване.
Французинът стисна челюсти.
— И това ви дава правото да нахълтвате в частен дом? И да се представяте за полицаи? Да ровичкате в сцена на престъпление? Нека ви попитам нещо, агент Браун. Вашето посолство поискало ли е помощ от Ministère de l’Intérieur11?
— Ще трябва да проверя във Вашингтон.
— Позволете да ви спестя труда. Не са го направили. Затова практически и вие сте цивилно лице. Всъщност дори нелегален имигрант, тъй като колегите ми от граничните власти не са ви регистрирали да влизате в страната.
— Уверявам ви, че… — започна Дженифър.
— Във френския език има дума за такова поведение. Мисля, че е подобна и на английски. Espionnage12. Може и да смятате, че останалият свят е ваш, и може да правите каквото искате, но тук, във Франция, не обичаме чуждестранни агенти да работят неофициално. Въпрос на национална сигурност. — Очите му блеснаха. Дюма изпъчи гърди и изопна гръб, за да придаде повече тежест на думите си.
— Господин Дюма, извинявам се за нарушението, което съм направила. — Тонът й беше изпълнен с уважение, но категоричен. — Идването ми тук не беше предвидено и затова не можах да мина през обичайните канали. Убедена съм обаче, че американският посланик ще потвърди коя съм и ще разсее тревогата ви относно моите намерения.
— Естествено — изсумтя той. — Искам обаче да знам защо се интересувате от Раниери? И какво общо има той с Ван Симсон?
Дженифър се усмихна и поклати глава.
— Това е секретна информация, която за съжаление не мога да разкрия пред вас.
— Той е много опасен човек.
— Ако искам да ме покровителствате, ще ви кажа — троснато отговори тя. — Повярвайте ми, имала съм работа с много по-рисковани неща. Мога да се грижа за себе си.
— Тогава има два начина да го направите, агент Браун. Или ще споделите информацията си с мен и аз ще направя същото в замяна, или ще повикам двамата жандармеристи, които чакат отвън, да ви арестуват.
— И двамата знаем, че моето посолство ще уреди освобождаването ми за няколко часа. Няма да постигнете нищо.
— Може би. Но ви уверявам, че ще се погрижа инцидентът да бъде широко отразен от медиите. Снимката ви ще бъде във всеки вестник, а шефовете ви във Вашингтон — злепоставени. В интерес на всички ни е да се избегне подобно положение, освен ако не искате разследването ви да приключи преждевременно.
Последва неловко мълчание. Дженифър и Дюма се гледаха неотстъпчиво. Том наруши тишината.
— В Раниери е била намерена ценна монета, открадната от американското правителство.
Дженифър го погледна гневно и викна:
— Том! Не е твоя работа да говориш за тези неща!
— Няма време за игри, Дженифър. Жан-Пиер може да си държи устата затворена. Не можем да си позволим да ни покажат по медиите. Така че защо не му разкажеш каквото знаеш?
— Знам за монетата. „Двоен орел“ — каза Дюма наглед нехайно. Дженифър не реагира. — Не забравяйте, че все пак тъкмо френската полиция я предаде на ФБР.
Дженифър погледна Том и той й кимна окуражително.
— Дюма е на твоя страна. Знае за монетата. Може дори да ти помогне, по дяволите. Какво има да губиш?
— Смятате, че Раниери е искал да продаде монетата на онзи, който я откраднал? — попита Дюма.
— Да. — Тя кимна. — Гласът й беше колеблив, но постепенно стана по-уверен. — И се интересуваме от Ван Симсон, защото е известен колекционер на монети. Всъщност дори притежава „двоен орел“. Исках да разбера дали знае нещо за кражбата или къде е монетата.
Французинът се усмихна.
— Нека да отгатна. Ван Симсон не знае нищо. Винаги е така. При него това е нещо като религия.
— Да, и аз останах със същото убеждение — съгласи се Дженифър.
— Но ни заведе в трезора си — напомни й Том. — Показа ни колекцията и монетите си.