— Значи сте постигнали по-голям напредък от повечето хора. — Дюма учудено повдигна вежди. — Чувал съм, че не води никого там.
Радиостанцията му изпращя и той обезпокоено бръкна в джоба си да намали звука.
— Patron13. — Приглушеният глас вибрираше в якето му.
Дюма завъртя очи към тавана, извади радиото и го вдигна до устата си.
— Oui.
— Patron, on les à pinces en bas.14
— J’arrive15.
Прибра радиостанцията в джоба си и се усмихна на Том.
— Моите хора, изглежда, са попаднали на някакви ваши приятели долу.
— А, онези ли — ухили се Том. — Знаеш ли кои са?
— Проследиха ви от дома на Ван Симсон. Разбира се, той ще отрече, че ги е изпратил или изобщо ги е виждал.
— Единият изпусна това, като излизаше. Може би ще му го върнеш. — Том извади пистолета от джоба си и го сложи в протегнатата ръка на Дюма.
— Bon16. Нямаме повече работа тук.
Французинът стана, разкърши рамене и тръгна към вратата. Не погледна към вестника на масичката за кафе и Том успя да го вземе.
— Къде ще нощувате? — попита Дюма от вратата.
Кърк поклати глава.
— Все още не знаем.
— Ще ви запазя стаи.
— Не е необходимо — обади се Дженифър. — Ще се оправим и сами.
— J’insiste17 — без да се усмихва, каза Дюма, после размаха картата й. — И ако искате френските власти да ви съдействат, предлагам да минете по официалните канали. Инак очаквам и двамата да напуснете страната още утре.
Хвърли й служебната карта с едно завъртане на китката и Дженифър я улови във въздуха.
— Отидете в хотел „Сен Мари“ в Четвърти район — добави Дюма, когато заедно излязоха на улицата. — Кажете им, че аз съм ви изпратил. Ще ви дадат две стаи.
— Merci, Жан-Пиер — каза Том и стисна ръката му.
Дженифър се качи в колата.
— De rien, mon ami18 — отвърна французинът и после прошепна. — Защо си се забъркал в тази каша с ФБР, Феликс? C’est pas ton style19.
— Казах ти, че е еднократен ангажимент. Тя ще си вземе монетите, а аз ще разбера кой е убил Хари Ренуик. Това е всичко.
Дюма кимна и го погледна, после хвърли поглед към Дженифър.
— Пази се.
— От кого? От Ван Симсон? Не се тревожи. Ако онези двамата са най-добрите, с които разполага, няма да имам проблеми.
— Не… Имам предвид от нея. — Дюма му намигна. — Жена като тази може да е опасна. Да те накара да направиш неща, които не трябва. Не забравяй как се отнесоха с теб последния път.
Том някак намери сили да се усмихне.
43.
Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж
19:26
Том отметна глава под масажиращите струи на душа и затвори очи. Водата напълни ушите му и ги запуши. Той се заслуша в изведнъж усиленото си дишане и странния далечен звук на плискащата се около него вода и глухото пулсиране в главата му утихна. Едва сега осъзна колко е уморен.
Посегна към мивката и напипа сапунчето и шишенцето шампоан, предвидливо осигурени от хотела.
Насапуниса се и си изми косата. После се обръсна с поредната хотелска „екстра“ и се подпря с две ръце на очуканите плочки. Водата обливаше раменете и гърба му.
Как се бе озовал тук? Почти беше забравил. Чичо Хари. Да, това беше причината. Искаше да намери убийците на Хари. И да ги накара да си платят.
И да помогне на себе си. Не можеше да го отрече. Сделката с Дженифър му предлагаше реален шанс досието му да бъде изчистено, ЦРУ да го остави на мира и Кларк да бъде предупреден да не се занимава с него. Но можеше ли да им вярва? А на Дженифър? Все още не беше сигурен.
Спря водата, взе две хавлии, избърса се и приглади косата си с ръка. После излезе от банята и се облече — чисто бельо, джинси и тениска. Всичко беше в чантата, осигурена от предвидливото и бързо действащо ФБР. Тръгна по тясното стълбище към стаята на Дженифър на долния етаж и похлопа на вратата.
— Влез.
— Ще сляза да запазя маса.
— Добре. И без това трябва да се обадя по телефона. Ще предложа да отидем в Амстердам и да разследваме Щайнер.
— Хубаво. Но не забравяй споразумението ни. Докато не ги накараш да потвърдят сделката с мен, ще действаш сама.