— Съгласна съм.
— Ще се върна след десетина минути.
— Добре.
Дженифър тръгна към банята. Том гледаше гладките мускули на врата й и съвършения й гръб с цвят на шоколад и мрачно поклати глава. Точно това имаше предвид Жан-Пиер, когато каза, че била опасна.
Изхъмка и излезе. Слънцето се стопяваше над сградите, стените започваха да излъчват насъбралата се в тях горещина. Шумните кафенета и ресторанти се пълнеха с нетърпеливи клиенти — настаняваха се под чадърите с ярки цветове, осветени отдолу като фенери. На фона на бръмченето на мотопедите се разнасяха безброй разговори.
Районът беше прословут с проститутките си. Том вдигна глава и видя, че някои вече са отворили прозорците си и са сложили малки червени хавлии на балконите. Това беше обичайният сигнал, че проститутката е готова да упражнява професията си.
— Ей, Том!
Кърк се обърна към масата, покрай която току-що беше минал.
— Как си? — отново се обади гласът, този път придружен от махане с ръка.
Арчи беше неузнаваем. Бейзболната шапка, тениската и късите панталони бяха убедителен камуфлаж сред тълпите туристи. Фотоапаратът на врата му и раницата в краката му допълваха облика. Носеше слънчеви очила и не се беше бръснал от няколко дни — това, изглежда, беше част от маскировката, макар че Том нямаше представа каква е целта му. А и беше твърде изненадан, за да коментира външния му вид.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— От хотела идваш, нали? Зад бара има огледало в стил ар деко. Преди няколко месеца продадоха едно такова за десет бона.
Том го сграбчи за фланелката и го вдигна от стола.
— Какво правиш тук? Каква игра играеш?
— Спокойно, пич. — Очилата на Арчи се кривнаха на една страна.
— Как ме намери?
— Жан-Пиер ми се обади следобед — изграчи Арчи, тениската стягаше гърлото му. — Върна ми една услуга. Честна дума.
Кърк поотпусна хватката си.
— Какво ти каза?
— Ами… че си в Париж. Избърсах праха от паспорта си, метнах се на първия „Евростар“ и му звъннах, когато пристигнах. Каза ми, че те е пратил в този хотел.
— Не спомена, че ти се е обаждал. — Гласът на Том беше изпълнен с подозрение.
— Може да е искал да те изненада. Знам ли. Все едно, вече съм тук.
Кърк се вторачи в очите му, после го пусна. Арчи се свлече на хромирания стол и си намести очилата. Том седна срещу него.
— Какво искаш, Арчи?
— Трябва да поговорим. Стават разни неща, все кофти.
— Защо? Какво си чул?
— Носи се слух, че си очистил стария Ренуик. Това не изглежда добре.
— Мислиш ли, че аз съм го направил?
— Стига глупости.
Том въздъхна, после махна на сервитьора и поръча.
— Проклети чужденци — измърмори Арчи. — И бирата им е даже гадна — газирана помия.
Том беше съгласен — тъкмо затова си бе поръчал водка с тоник.
— Натопиха ме, Арчи. Вечерях с Хари. И после неочаквано Кларк се опита да ме арестува за убийството му. Каза, че отпечатъците ми били навсякъде.
— Защо някой ще иска да те натопи?
— И аз искам да знам.
— Има ли нещо общо с мацето? — попита Арчи и хвърли поглед към входа на хотела.
— Откъде знаеш за нея? — сопна се Том.
— Не се ядосвай. — Арчи нервно огледа хората на съседните маси. — Жан-Пиер ми каза, че си с мадама. Изглежда, смята, че тя може да те направи агресивен.
Сервитьорът дойде, остави питиетата им на лъскавата маса и пъхна сметката под синия рекламен пепелник на „Перно“. Арчи бръкна в раницата си, извади два телефона, провери дали има съобщения или пропуснати повиквания и ги сложи на масата. Цветните им екрани отразяваха помръкващата дневна светлина.
— Може да се каже. Тя работи за ФБР.
Арчи подскочи.
— ФБР! Шегуваш ли се?
— Де да беше така. Очевидно имат съвпадение на ДНК от поръчката в Ню Йорк. Не са ме арестували само защото мислят, че съм извършил кражба от Форт Нокс, и искат да сключат сделка с мен.
— Форт Нокс? Какви са тия глупости?
— Затънал съм до гуша, Арчи, и те ме държат за топките. Могат да докажат, че нямам нищо общо с убийството на Хари, но трябва да им помогна да намерят откраднатото от Форт Нокс. Ако го направя, обещават да изчистят досието им.
— И ти им вярваш?
Том кимна, а Арчи се изсмя, взе единия телефон, погледна екранчето му и започна да го върти на масата пред себе си. Златната му гривна потракваше в ръба на масата.