Арчи поклати глава и махна капачката на мокрия си телефон. На масата падна капка бира. Той погледна укорително Том.
— А Касий?
— Касий? Не знам. Ще трябва да се разбера с него, когато го видя. Ако изобщо го видя.
— Значи няма дори да помислиш по въпроса?
— Добре. Ще помисля, щом искаш. Но и ти трябва да помислиш и да намериш друг за поръчката, при това бързо.
Арчи поклати глава. Помръкващата жарава на слънцето се отрази в очилата му.
— Ако откажеш, и двамата ще пострадаме, Том. Гарантирам ти го.
Взе другия телефон от масата, погледна екрана, намести си очилата, стана и се сля със здрача.
44.
Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж
20:01
Косата на Дженифър беше мокра, раменете й блестяха от бисерни капки. Тя обу бикините си и закопча черния си дантелен сутиен. После седна на ръба на тясното легло и нахлузи черни джинси.
Още й беше горещо от душа, затова отиде до прозореца да подиша чист въздух, но в последния миг се сети да се скрие зад тюлените завеси, които се развяваха от ветреца. Сребристият й телефон започна трескаво да вибрира на тоалетката. Дженифър се поколеба, преди да отговори. Знаеше кой се обажда и искаше да се увери, че е спокойна и е подредила фактите в главата си. Съзнаваше, че разговорът може да е труден.
— Ало?
— Браун? Обажда се Боб Корбет.
Отривистата интонация и бързото, отсечено изговаряне на думите мигновено затвърдиха подозренията й и Дженифър реши да отговаря кратко и по същество. Знаеше, че Корбет харесва това.
— Да, сър?
— Как си? Кажи ми, че имаш добри новини. Нуждая се от тях. — Гласът му бе уморен и тревожен и Дженифър предположи, че Пайпър и другите усложняват живота му след убийството на Ренуик и загубата на монетата.
— Напредвам.
— Хубаво — облекчено каза той. — Какво научи?
— Ходих при Ван Симсон, както се уговорихме. Монетата му е там. Но ние… искам да кажа аз — бързо се поправи тя, съзнаваше, че Корбет разгадава всички недомлъвки в подобна неволна грешка, — усетих, че той знае повече, отколкото казва. Престори се на изненадан, но не беше достатъчно убедителен. Мисля, че знаеше за монетите.
— Нещо друго? — В гласа му не прозвуча интерес, макар Дженифър да знаеше, че е разпалила любопитството му.
— Отидохме в апартамента на Раниери, но се оказа фалшив. Кърк намери истинското му жилище и немски вестник с дата няколко дни след убийството на Раниери. Имаше статия за обир на летище „Шипхол“.
— Виж ти. — Гласът на Корбет прозвуча по-заинтригувано.
— Накарах Макс да провери. Няколко седмици след кражбата на „Шипхол“ в Амстердам е бил убит германец — наръган с нож в гърдите като Раниери.
— Каква е връзката?
— В апартамента му холандските полицаи са намерили някои от откраднатите на летището неща.
— И до какво води това? Изпускаш нещо.
Дженифър долови напрежение в гласа му. Така ставаше винаги, когато търпението му се изчерпваше.
— Германецът се казва Карл Щайнер. Познай кой е платил гаранцията му няколко дни, преди да бъде убит.
— Раниери?
— Точно така.
— Е, каква е теорията ти?
— Онзи, който е откраднал монетите от Форт Нокс, се е опитал да ги пренесе незаконно в Европа, като ги е скрил в товарна пратка. А после Щайнер изважда късмет на летището. Монетите са били в откраднатите от него кашони. Щайнер е познавал Раниери, затова отишъл в Париж да го помоли да ги продаде. След като убиват Раниери, Щайнер се връща в Холандия, като оставя вестника, който намерихме. А след няколко дни убиват и него.
— И какво е заключението?
— Убиецът на Раниери и Щайнер е един и същ човек. Вероятно на него са се опитвали да продадат монетите. И като се има предвид, че малцина биха проявили интерес към монетите, възможно е Раниери и Щайнер да са се опитвали да ги продадат на онзи, който ги е откраднал.
Настъпи тишина и макар че Дженифър бе почти сигурна в хипотезата си, мълчанието беше неловко.
— Има логика — за нейно облекчение най-после каза той. — Пайпър и Грийн ще са доволни, а ти ще спечелиш още няколко дни. Но трябва да отидеш в Амстердам. Колкото е възможно по-скоро.
— Смятам да замина утре.
— Добре. Аз пък ще видя какво ще мога да изровя за грабежа на летището и за убийството и ще ти го съобщя. Между другото, получихме разпечатка на телефонните разговори на Ренуик. Онази вечер се е обадил на мобилните телефони на двама души.