Том се усмихна.
— Татко е пълна нейна противоположност — продължи тя. — Тих е, но много забавен. Мисля, че е искал момче, но са му се родили две момичета. Винаги ни караше да правим момчешки неща.
— Затова ли шофираш толкова бързо?
— Това е единственият начин, който знам — ухили се Дженифър. — Все едно, той напусна силите на реда преди пет години. Сестра ми Рейчъл наскоро завърши „Джон Хопкинс“. Иска да стане лекар.
— Спогаждаш ли се с всички?
— Имаме неприятни моменти, като всички хора, но се разбираме, макар че не ги виждам толкова често, колкото бих искала.
— Сигурно… много се гордеят с теб — след кратко мълчание каза той.
Може би се дължеше на внезапната тъга в гласа му, която намекна за загубата му, или на пушека на свещта, или дори на острата болка от неизказаната вина на Дженифър. Каквото и да беше, тя изведнъж се натъжи.
Замълчаха. Сервитьорите вече обикаляха масите и гасяха свещите с наплюнчени пръсти. Фитилите лекичко съскаха.
46.
Гара Север, Десети район, Париж
21:13
Арчи вървеше към главния вход на гарата и току поглеждаше екрана на работещия си телефон. Пред гарата все още гъмжеше от алжирски таксиметрови шофьори и джебчии — обикаляха и търсеха поредната си жертва. Румънски циганки с бебета, внимателно загънати в шарените им поли, просеха — протягаха ръце, покрити с червени татуировки и отрупани със златни пръстени.
Усети колата, преди да я види. Фаровете й осветиха в жълто асфалта, а гумите изсъскаха, когато го настигна и подкара успоредно с него. После автомобилът спря и тъмното задно стъкло се смъкна. Арчи подозрително присви очи. Отвътре се разнесе сух мирис на климатик.
— Накъде си се забързал?
— Познаваме ли се?
— И да, и не.
— Нямам време за гатанки.
— Така е. Времето ти почти изтече.
— Касий? — Арчи хлъцна и сърцето му подскочи в гърдите.
— Дойде с отлични препоръки, но досега не си направил нищо, с което да докажеш, че заслужаваш доброто си име. Закъсня с първото яйце. А сега, когато ти остават два дни, няма и следа от второто.
Арчи преглътна и съжали, че бе решил да върви пеша.
— Знам, но е трудно. По-трудно, отколкото мислехме. — Докато говореше, се опита да надникне през пролуката в стъклото. — Може би ако имах повече време…
— Това, за съжаление, е единственото, което не мога да ти дам. Плащам ти щедро. И очаквам да доставиш стоката. Знаеш какви са последиците, ако не го направиш.
— Не съм виновен аз — заекна Арчи. — Феликс ме бави. Все още го обработвам.
— Това не е моя грижа.
— Планирал съм всичко. — Арчи се мъчеше да говори уверено.
— Къде е?
— Знаеш, че не мога да ти кажа.
— Къде е? — заплашително настоя гласът.
— В Амстердам — измънка Арчи и наведе глава.
— Добре. — Гласът прозвуча по-спокойно. — Ще поддържаме връзка. Не ме разочаровай.
Стъклото се вдигна. Колата се отдалечи от тротоара и след няколко секунди се скри от погледа му.
Трета част
Всичкото злато, което се намира върху или под земята, не е достатъчно, за да бъде разменено срещу добродетелта.
47.
Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия
28 юли — 14:37
Дженифър се отпусна на леглото. Обувките се изхлузиха от краката й и безшумно паднаха на изтъркания кафяв килим. Не беше спала добре предишната нощ, макар че се бяха редували да шофират. Беше отпаднала и изтощена от събитията през последните няколко дни. Знаеше, че това отчасти се дължи на продължителното пътуване със самолета, интензивното разследване, възстановката на кражбата от Форт Нокс, тревогите и изгубения сън, от които все още не можеше да се съвземе.
Последните няколко денонощия не бяха лесни. Убит невинен човек, кражба на поверената й монета и бърз таен полет до Франция заедно с главния заподозрян. И все още оставаха много въпроси. Кой беше поръчал обира във Форт Нокс? Беше ли замесен Кърк? Как се беше озовала една от монетите в стомаха на убит свещеник и търговец на крадени вещи? Кой стоеше зад убийството на Ренуик? Забъркан ли беше Ван Симсон? Къде се вместваше Щайнер и убийството му? И най-важното — къде бяха монетите?