— Къде?
— Много е тайно. Ще се влиза само с покани. Знам само, че ще е утре вечер в Истанбул.
Том затвори очи. Жената в съседната будка плачеше. От очите й капеха сълзи и падаха по нагорещения под.
— Е, ще свършиш ли работата, или не? — отново попита Арчи. Този път тонът му беше по-настойчив.
— Все още мисля.
— Значи отказът ти не е категоричен? — окуражено попита Арчи.
— Беше. Но вече не съм толкова сигурен. — Том пое дълбоко дъх и се облегна на стъклената врата. Жената в съседната будка беше излязла и на мястото влезе слепец: подпря белия си бастун на стената и запрокарва пръсти по буквите от брайловата азбука, гравирани на бутоните. Том помълча няколко секунди и когато отново заговори, гласът му беше замислен и неуверен: — Знаеш ли, снощи, когато се връщах в хотела след срещата с теб, чух Дженифър да говори по телефона с шефа си.
— Какво каза?
— Хванах края на разговора, но в общи линии заяви, че той може да разчита на нея и че тя ще направи всичко възможно да постигне резултат. И че не й пука какво ще стане с мен, след като всичко свърши.
— Видя ли — победоносно каза Арчи. — Казах ти. Не можеш да имаш доверие на тия типове.
— Знам. Но нещо не се връзва.
— Връзва се, и още как. Тя е от тях.
— Не мога да я изоставя ей така и да хукна да изпълня поръчката.
— Защо?
— Поради много причини. Например забравих си часовника в хотела.
— Ще ти купя друг.
— Подарък е от майка ми.
— Тогава отиди и си го вземи. Имаш време.
— А екипировката ми? — Том търсеше оправдания като удавник, който се опитва да задържи главата си над повърхността.
— Всичко е на обичайното място. Изпратих го снощи.
— Откъде знаеш какво ще ми трябва? — прошепна Том. Устата му изведнъж пресъхна.
— Познавам те, Том. И знам, че си свестен човек. Беше ми ясно, че няма да ме разочароваш.
Кърк притисна слушалката до ухото си. Имаше ли избор? Вероятно щеше да се погрижи за себе си, но можеше ли да остави Арчи на щурмовите кучета на Касий? И колко време щеше да мине, преди да хванат и него?
— Съжалявам — продължи Арчи. — Искаше ми се да вярвам, че предложението им е реалистично и имаш истинска възможност да изчистиш името си. Но ти си чул какво е казала. Няма кой да ни помогне. Винаги е било така. Трябва да направим необходимото за себе си.
— Добре — с леден тон отвърна Том. — Печелиш. Касий ще получи яйцето. И после изчезваме.
54.
Централата на ФБР, Вашингтон, окръг Колумбия
28 юли — 13:42
Боб Корбет се наведе към тонколоната на телефона. Яката на бялата му риза се впи в гладкия му врат с бронзов слънчев загар, дока то се напрягаше да чуе думите на Дженифър.
— Повтори.
— Той излезе. — Гласът й се разнесе из стаята като ухание на скъп парфюм. — Казах му, че трябва да свърша някои неща и да отиде да се поразходи. В една стая сме, затова прояви разбиране.
— Благодаря, Браун. Ще видим какво ще излезе от истанбулската следа. Обади ми се пак по-късно.
— В една стая? — ядосано изръмжа Джон Пайпър. Лицето му се зачерви от гняв. — Какви ги върши тя, по дяволите? Преди три дни Кърк беше главният заподозрян, а сега е в една стая с него? Що за цирк ръководиш, Боб?
— Нарича се прикритие, Джон — изсъска Корбет. И той не беше сигурен какви ги върши Дженифър, но нямаше намерение да позволи на Пайпър да му го натяква и да се възползва от това. — Мислех, че си работил като полеви агент. Не можеш да избираш къде да отседнеш, нито с кого.
Завъртя стола си и се обърна към другите, седнали срещу него. Следобедното слънце проникваше през металните щори и очертаваше черни ивици на отсрещната стена и лакираната дървена повърхност на кръглата маса.
— Е, какво мислите?
Директорът на ФБР Грийн заговори пръв:
— На мен ми се струва, че Кърк наистина се опитва да помогне. Разкри връзката с Амстердам, а сега и следата към Истанбул. Браво на него. Може би трябва да му предложим да се върне на работа при нас.
Останалите се засмяха. Всички, с изключение на Джон Пайпър.
— Да бе! — иронично отбеляза той. — Откакто Кърк се появи на сцената, загубихме монета на стойност осем милиона долара, натресохме се на убийство в Лондон и се разминахме на косъм с грандиозен дипломатически скандал с французите. Нека да гледаме на нещата реално. Кърк е неуправляем.