Корбет забарабани с пръсти по бюрото.
— Идеята да му предложим сделка беше твоя — тихо напомни той на Пайпър. Очите на Пайпър блеснаха гневно, но Грийн се намеси и не му даде възможност да говори.
— Успокой се, Джон. Все още никой не знае какво всъщност се е случило в Лондон, нито чия е вината. А що се отнася до французите, те винаги превръщат всичко в дипломатически скандал. Това ги кара да се чувстват по-важни. Продължавам да твърдя, че Кърк изненада всички ни. Действията и постъпките му са като на невинен.
Тракането на ноктите на Корбет се засили.
— Как да разберем какво всъщност става? — настоя Пайпър. — Казах ви, че Браун не е подходяща за случая. Познавам Кърк. При него нищо не е такова, каквото изглежда. Успял е да я убеди, че няма нищо общо с всичко това. И нека не забравяме, че въпреки всичко може да злепостави президента. Трябва да го приберем на топло.
Корбет престана да барабани с пръсти по бюрото и каза:
— За пръв път с Джон сме на едно мнение. Кърк е престъпник. Не може да му се има доверие. Имал е средствата и мотива да извърши кражбата във Форт Нокс. Ако помага на Браун, това е защото иска нещо. Когато му се предостави удобна възможност, ще пристъпи към действие. И после ще разпространи историята за операция „Кентавър“ за собствено удоволствие и само за да ни натрие носа.
Пайпър кимна. Корбет учудено повдигна вежди от тази неочаквана изява на солидарност.
— Може и да сте прави — бавно каза Грийн, — но като се има предвид докъде сме стигнали, какви други възможности за избор имаме? Предлагате да изтеглим Браун? Продължавам да мисля, че имаме по-голям шанс да намерим монетите и крадеца с помощта на Кърк, отколкото без него.
— Не оспорвам това — рече Корбет. — И смятам, че Браун ще се справи. Тя не може да си позволи неуспех и го знае. Само казваме, че трябва внимателно да наблюдаваме Кърк.
— Искам да огледаме нещата от всички страни.
Министърът на финансите Йънг се наведе над масата и заговори за пръв път, откакто се бяха събрали. Плешивото му теме блестеше като огледало, в късите си дебели пръсти държеше писалка „Монблан“.
— Да видим какво друго са разкрили заедно. Не се знае, може и да им провърви. Ако Кърк се превърне в проблем, ще го извадим от уравнението. Откровено казано, когато всичко свърши, не ме интересува какво ще стане с него. От разказа на Джон останах с убеждението, че е опасен човек и знае опасни тайни. Ако е извършил кражбата във Форт Нокс, ще го арестуваме. Ако не е, сигурен съм, че ще намерите какво да му припишете. И без това има по-малка вероятност историята за „Кентавър“ да се разчуе, ако той е в затвора.
Корбет кимна.
— Трябва да осигурим подкрепления на Браун. Джон, обади се на някой от нашите хора в консулството да отиде в хотела им и да следи и двамата. Боб, искам да си стегнеш багажа и да подготвиш екип. — Йънг го погледна в очите. — Щом момичето ти се нуждае от помощ, хващай самолета. Ние не оставяме хората си на произвола на съдбата.
55.
Хотел „Седемте моста“, Амстердам, Холандия
21:33
Дженифър чу стъпки пред стаята, последва почукване на вратата. Вече се беше стъмнило. Том беше излязъл преди три часа и тя беше използвала времето, за да си почине, да се изкъпе, да избръсне краката и подмишниците си, да изскубе веждите си и да намаже тялото си с тоалетно мляко.
— Влез — извика Дженифър.
— Как си? — попита Том, щом влезе в стаята.
— Добре. А ти?
— Разходих се. — Той си наля чаша леденостудена вода от каната на тоалетката. — Много е горещо.
— В Европа не са ли чували за климатици?
— Чували са, но не вярват в тях.
— Някакви новини?
— Обадих се на един мой приятел, за да проверя дали знае нещо за истанбулската връзка.
— Е, и?
Том влезе в банята и в стаята отекна приглушеният му глас:
— Каза, че не знае нищо.
Излезе, като закопчаваше часовника на китката си, и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — изненада се Дженифър. — Нали току-що се върна?
— Трябва да свърша нещо.
— Какво? — Тя стана и сложи ръка на рамото му.
— Няма да се бавя.
Том понечи да излезе, но Дженифър му препречи пътя.