Том се изненада от бързата му реакция. Очакваше мълчание, колебание, размисъл, вътрешен диалог, недомлъвки за участието на Касий, преценяване на „за“ и „против“, ако не направят нищо или ако се съгласят да участват в последния удар. Отговорът на Арчи обаче беше инстинктивен и незабавен и не търпеше възражение.
— Съжалявам, Арчи — категорично каза Том. — Трябваше да ми кажеш истината. Проблемът е твой, не мой. Може да получиш яйцето, което е у мен, както се споразумяхме, но това е всичко. Отказвам се. — Затвори и въздъхна. Беше го направил.
Вдигна глава и изтръпна. Скиорската маска се бе закачила на един гвоздей, когато я бе хвърлил, и го гледаше с празните си дупки за очите, сякаш му се присмиваше.
4.
Луисвил, Кентъки
18 юли — 14:23
Събуди го бръмченето на двигателя и той се стресна. Чувстваше се замаян и имаше усещането, че се рее във въздуха. После си спомни. Ударът по тила и внезапната болка. И след това — нищо.
Примига от пушека. Главата му пулсираше и беше отпусната на гърдите. Насълзените му очи едва виждаха волана, стъклото и червената тръба, пъхната в колата. Истината постепенно го осени и очите му се отвориха широко от страх. Не възнамеряваше да свърши така.
И в следващия миг осъзна, че кашля, че се мъчи да си поеме въздух и се задъхва, а кръвта бучи в главата му. Туптенето на сърцето му отекваше в ушите му, вратовръзката и яката на униформата стягаха врата му. Догади му се и в главата му нахлуха хаотични мисли. Спомените експлодираха ярко — и мигновено се замъгляваха, за да отстъпят място на други.
Леля му Мей, пияна в Деня на благодарността, когато беше осемгодишен. Как целува Бети Блейк на абитуриентския бал. Как пада от велосипеда в колежа и си разкървавява брадичката. Празненството по случай напускането му, когато капитан О’Райли го потупа по гърба и прошепна, че ако иска да се върне на работа в полицията, винаги е добре дошъл. Мигът, в който вдигна телефонната слушалка, за да го направи, но после затвори, защото знаеше, че Деби категорично ще възрази. Как Деби и децата му махат от верандата — усмихнати, щастливи, неподозиращи нищо.
Деби. Доплака му се при мисълта за нея, искаше му се да обгърне вината си в скръб, но сълзите не бликнаха: немощното му тяло бе започнало да го изоставя и гърлото му само се свиваше още повече от полаганите усилия.
„Мили Боже — замоли се, главата му се пръскаше. — Позволи ми да живея достатъчно дълго, за да й разкажа какво всъщност се случи. Защо го направих и защо ме убиха“.
Не усещаше краката си, но успя да събере сили, удари леко стъклото и дръпна дръжката на вратата. Дръжката помръдна, но вратата не се отвори. Предпазният колан го стягаше, впиваше се в корема му, смазваше гърдите му и спираше дишането му.
Опита се да извика, но потъмнелите му устни едва се разтвориха. И в същия миг въпреки горещината, пушека и страха се усмихна на красотата и простотата на всичко.
Бръмченето на двигателя отново го приспа.
5.
Лабораторията в Академията на ФБР, Куонтико, Вирджиния
18 юли — 23:10
— Още ли си тук?
Доктор Сара Лукас — тъкмо обличаше якето си и изваждаше русите си коси от яката — спря на прага на лабораторията. Помещението беше тъмно, с изключение на сиянието около компютъра до отсрещната стена. На потрепващата светлина се виждаше силуетът на прегърбен пред монитора човек.
— Да — измърмори той. — Обещах на едно ченге от Ню Йорк да потърся нещо, преди да си тръгна. Защо ли се съгласих?
Сара се усмихна. Дейвид Махони наскоро бе завършил Академията на ФБР и беше изпълнен с фанатичен ентусиазъм и големи амбиции. Предстоеше му да научи много неща, сред които кога да отказва. Но това щеше да дойде с времето и опита. В същия миг обаче й хрумна, че минава единадесет и че тя също е работила до късно. Може би някои хора никога не се научаваха да отказват. Сара остави куфарчето си на пода и влезе в стаята.
— Какво откри?
Махони ожесточено тракаше по клавиатурата с късите си дебели пръсти. Лицето му бе овално, месесто. Мазната му кестенява коса беше сресана на път от лявата страна и прибрана зад ушите. Той вдигна глава едва-едва, когато Сара надникна над рамото му, и нагласи очилата си с рамки от черупка на костенурка.