Закопча се за найлоновото въже, което сега беше опънато диагонално между ъглите на стаята, и се освободи от стоманения кабел. Кръстоса глезените си над въжето и се плъзна с гръб към пода, докато не се озова над камерата вдясно.
Протегна ръка и закачи за жицата, която пренасяше видеосигнала до контролната зала на партера, малка черна кутия. След като бъдеше активирано, устройството записваше две минути видеометраж на малкия си запаметяващ чип и после превключваше на режим на възпроизвеждане, препокриваше подавания сигнал и предаваше картината отново и отново, докато след час батериите не се изтощяха. А дотогава Том отдавна щеше да е свършил работата си.
Включи уреда, изчака две минути, докато започне повторението на кадрите, и после се прехвърли при камерата в отсрещния ъгъл, където повтори процедурата. Две минути по-късно залата стана невидима за пазачите долу. Оставаха двадесет и пет минути.
Том се издърпа обратно по найлоновото въже, спря по средата на помещението и погледна през рамо към правоъгълната витрина долу. Златният филигран, опасващ зелената повърхност на яйцето на Фаберже, сякаш му намигна и го покани да го вземе. Той се усмихна. Беше му неприятно да го признае, но се забавляваше. Все още изпитваше вълнение.
Отново се закачи за висящия от покрива стоманен кабел, натисна бутона на дистанционното управление и с главата надолу се спусна над витрината. Дъхът му образува леко облаче върху стъклената повърхност и мигновено се изпари. Витрината беше поставена върху изящна лъскава стоманена колона с голяма квадратна основа, която се разширяваше към пода в поредица от тесни стъпала и первази, широки по пет-шест сантиметра.
Том отново задейства дистанционното управление, спусна се под нивото на витрината, огледа металната колона и когато стигна само на няколко сантиметра от пода, сгъна крака, за да не докосне лакираната му дървена повърхност. Най-после видя онова, което търсеше — металната плоскост в долната част на колоната, точно преди основата да се разшири, и пак погледна часовника си. Петнадесет минути.
Извади тънка електрическа отвертка от якето си и внимателно отвинти четирите малки болта на пластинката. Винтовете залепваха за намагнитизирания връх на отвертката. Том ги оставяше на най-горното стъпало на основата на колоната, като държеше плоскостта с лявата си ръка, за да не й позволи да падне.
Но дясната му ръка, изглежда, бе трепнала, защото последният винт падна от отвертката, изтрака в основата на колоната и после бавно започна да се търкаля към пода.
63.
23:50
Том наблюдаваше ужасен как лъскавият винт подскача по стъпалата и колебливо забавя движението си на последния ръб, откъдето щеше да падне на пода и да задейства алармата.
Но винтът спря.
Том облекчено пое дъх, доближи намагнитизирания връх на отвертката до него, взе го и го остави при другите. Погледна в малката дупка, разкрита от извадената пластинка, и видя две жици. Както бе казал Арчи, това беше захранването за детектора за допир, който щеше да се задейства, ако яйцето бъдеше вдигнато от витрината.
Том щракна една малка метална скоба, която прекъсна връзката между инсталацията и оголените жици. След това използва дистанционното и лебедката го изтегли над витрината. Той бръкна в джоба си, извади малък елмаз и изряза голям кръг в стъклото. Прибра елмаза и сръчно удари кръга с изпъната длан. Парчето падна във витрината и рикошира в горната част на яйцето.
Том протегна ръка, уви пръсти около гладката му като коприна повърхност и след миг колебание го извади. От шкафа се чу леко изщракване, но алармата не се включи. Електричеството беше отклонено и продължаваше да тече по вторичната верига, която беше инсталирал.
Бяха минали четиридесет минути. Оставаха пет. Достатъчно време, за да се измъкне.
Том пусна яйцето във вътрешния джоб на якето си, задейства дистанционното управление и се издърпа към покрива.
И тогава забеляза малката червена точка в средата на гърдите си. Вцепени се и онемя от ужас. Веднага разбра какво е това. Лазерен мерник.
Червената точка се плъзна по лицето му и за миг проблесна в лявото му око, като го накара да мигне, а после затанцува по устните, раменете и ръката му… накрая спря върху моторчето на лебедката. Стрелецът бе на покрива на сградата на отсрещната страна на канала и си играеше с него.