— Кой е този? — прошепна Дженифър.
— Амин Мадхави. Лъжец и крадец — тихо отвърна Том.
— Приятел ли ти е?
— Как се досети? — Той й намигна. — Хайде. В играта сме.
67.
17:52
Бодигардовете, които бяха заети да си поръчват питиета, видяха Том едва когато се приближи на няколко крачки от тях.
— Мадхави бей — рече Том учтиво. — За поредния урок ли си дошъл?
Мъжът се намръщи. Не вдигна глава, сложи три лъжички захар в кафето си и го разбърка.
— Кърк бей — каза най-после, погледна го и се усмихна. Говореше с писклив глас и имаше силен акцент. — Добре дошъл.
Телохранителите, които се бяха обърнали рязко при гласа на Том и бяха бръкнали в якетата си, се отпуснаха. Мадхави презрително махна с ръка.
— Късно е, некомпетентни глупаци. Вече щях да съм мъртъв, ако искаше да ме убие. — После отново се усмихна на Том и сви рамене. — Не знам защо си правя труда. — Посочи тапицираната пейка срещу себе си. — Седни при мен.
Том го гледаше изпитателно. Чашата с кафе изглеждаше миниатюрна в грамадните му мургави ръце. Златните пръстени на пръстите му блестяха като скъпя броня.
— Какво те води отново в Истанбул? — Мадхави свали слънчевите си очила и тъмнокафявите му очи заискриха дяволито. — Коя окаяна душа ще има нещастието да я посетиш този път?
Том поклати глава.
— Не си ли чул? Отказах се.
— Ха! Сигурно ме мислиш за глупак.
— Говоря сериозно.
— Тогава какво правиш тук?
— Търся нещо, но не знам къде е.
— Аха! — На лицето на Мадхави се изписа прозрение. — И се нуждаеш от помощта ми.
— Градът е твой, Амин. Към кого другиго да се обърна?
Турчинът кимна доволно.
— Вярно е.
— Знаеш ли нещо за продажба, която ще се състои довечера? Търг на произведения на изкуството. Скъпи.
Мадхави остави чашата си и скръсти ръце на дебелия си корем.
— Това те води насам, а? Знам, разбира се, но мястото е тайна. Свръхсекретно. Всъщност никой не знае къде ще се състои. Дори аз. — Той сложи ръка на сърцето си, за да покаже колко е засегнат. — С удоволствие бих искал да ти помогна, приятелю, но… — Мадхави сви рамене.
Том обаче го познаваше добре и знаеше накъде води разговорът.
— Добре, приятелю. Какво искаш? Кажи си цената.
— Моята цена! Мислиш, че Амин Мадхави може да бъде купен? — Турчинът повиши тон и възмутено се огледа, а после, доволен, че са го чули достатъчно хора, се наведе напред и прошепна. — Реванш.
Тонът му стана настойчив и Мадхави се премести на ръба на пейката.
— Миналия път не посмях да си покажа носа навън няколко месеца. Хората ми се подиграваха. На мен! — Той недоверчиво огледа градината. — Този път няма да имаш такъв късмет.
Мадхави направи знак и изневиделица се появи голяма табла — сложиха я на ниската маса между тях. Том се усмихна.
— Добре. Ще играем петица, защото бързам. Ако спечеля аз, ще ми кажеш мястото. Ако спечелиш ти… Какво ще стане тогава?
Мадхави посочи часовника му.
— Ако спечеля, ще ми дадеш часовника си.
Том се поколеба. Часовникът беше подарък от майка му. Но имаше ли избор? Търгът щеше да се състои само след няколко часа.
— Добре — съгласи се той.
Дженифър се приближи до масата и телохранителите, явно засегнати от критиката на Мадхави, този път реагираха, като извадиха оръжията си и се развикаха.
— Тя е с мен — каза Том, без да вдига глава, докато нареждаше пуловете.
Мадхави измърмори няколко думи и бодигардовете пуснаха Дженифър.
— Много благодаря — недоволно каза тя на Том.
— О, приятелка? — Мадхави се засмя. — Дано да не се разсееш.
— Не се надявай. Ще ти трябва много повече, за да ме биеш. Хайде хвърляй.
68.
18:00
Играта започна и около масата им настъпи неестествена тишина. Телохранителите усетиха напрегнатостта на Мадхави и се приближиха към масата, опитваха се с едно око да следят играта, а с другото да наблюдават градината.
Том и Мадхави хвърляха бързо и местеха пуловете, преди повечето зяпачи да имат възможност да видят как са паднали заровете, а още по-малко да решат кой е най-добрият ход.