Таблата е една от най-старите игри. За неопитния играч това е игра на късмета, защото зарчетата безмилостно диктуват ходовете ти и стратегията е заложник на шанса. Но за играч от класата на Том ролята на късмета се свеждаше до тази на готов да помага съучастник. Той черпеше тактическо предимство от математическото си мислене, осъзнаването на вероятностите и способността си да блъфира.
Мадхави започна добре. Хвърли шест и едно и хвана капия на важно, стратегическо място. После хвърли чифт и би два пула на Том.
Като се имаше предвид това силно начало, Том не се изненада, когато турчинът удвои залога. Обикновено би отказал удвояването, предпочитайки да изгуби една точка, отколкото да рискува две. Но тази игра не беше обикновена.
За зле прикрито удоволствие на Мадхави, Том прие удвояването и след няколко хода загуби играта. Обикновено всяка игра носеше една точка, но след като Том беше приел удвояването, тази донесе на турчина две.
— Спечелих — ликуваше Мадхави. — Две точки. Забравил си как се играе.
— Провървя ти — отвърна Том, докато бързо нареждаше пуловете. — Не забравяй, че това е само първата игра.
Мадхави отново се наведе над таблата. Светкавичното местене на пуловете предизвика развълнувания шепот на нарастващата тълпа зяпачи и ликуването му се изпари. Том внимаваше в развитието на играта, ловеше капии и биеше излезлите напред пулове на Мадхави. Стратегията беше рискована, но потенциално печеливша.
Както Том беше планирал, скоро Мадхави започна да проклина лошия си късмет — бълваше порой от ругатни на турски. Том усети шанса и удвои залога, но Мадхави предпочете риска и също удвои. За няколко секунди играта стана за четири точки.
А след още няколко — четири на две за Том.
69.
18:17
Мадхави изръмжа за по още едно кафе и се скара на единия си телохранител, че говори. Том знаеше, че Амин вече не може да си позволи да допусне грешка, защото ще загуби. И според правилата нямаше възможност отново да удвоява, тъй като Том беше само на точка от победата. Мадхави нямаше друг избор, освен да спечели три поредни игри. Нищо чудно, че беше изнервен.
Шушукащите зрители, събрали се около тях в тесен кръг, се блъскаха с лакти и тръпнеха от напрежение. Том замислено се вгледа в лицето на Мадхави и забеляза изцъклените очи, неспокойното подръпване на брадата, мазната пот на челото и постоянното облизване на устните. Турчинът вдигна глава, отвърна на погледа му и се усмихна обезпокоено. Том разбра, че Амин е центърът на вниманието и не може да си позволи да се изложи пред очите на хората си. Трябваше да действа много предпазливо.
Следващата игра започна с балансирана размяна на ходове между двамата, без никой да спечели реално предимство. Но след четири хвърляния на зарчетата лошият късмет принуди Том да промени стратегията си и да атакува пуловете на Мадхави. Смърт или слава.
Турчинът реагира адекватно, направи четири капии и Том изведнъж се оказа в много трудно положение. Пуловете му бяха разпръснати по дъската като скъсана огърлица, а имаше и два бити.
След още три хвърляния Том възвърна позициите си като в предишната игра, но късметът му изневери и след малко турчинът прибра пуловете си и почна да взима. Свърши с дюшеш.
И тогава играта се обърна. Мадхави хвърляше чифт след чифт, а Том — едва ли не само геле. За броени минути турчинът спечели още две игри с марс и тълпата около тях избухна в аплодисменти. Мадхави енергично стисна ръката на Том. Телохранителите му го потупаха по гърба. Управителят радостно се засуети около него. Мадхави махна царствено на бъбрещите зрители, които кимаха одобрително. Том Кърк беше победен. Целият град щеше да говори за това.
— Браво — похвали го Том.
— Пожелавам ти повече късмет следващия път, Кърк бей. — Мадхави не си направи труда да скрие гордостта и въодушевлението си.
Том разкопча каишката на часовника си, погледна го тъжно за последен път и го даде на турчина. Мадхави го взе в двете си ръце и после го вдигна над главата си като трофей. Тълпата отново започна да ръкопляска и да ликува.
— Хайде. Да вървим — прошепна Том на Дженифър.
— Да вървим? Това ли беше всичко? Та ние дори не… — Гласът й заглъхна, като видя гневния поглед на Том. — Не научихме нищо — изсъска тя в ухото му, щом станаха. — А нелегалният търг?