Дженифър се усмихна, кимна и пое дълбоко дъх.
— Сигурно си спомняш, когато ти казах, че се срещах с един човек. И че е умрял. И че го убих аз. Не се шегувах.
Том не каза нищо.
— Казваше се Грег. Запознахме се в Академията. Дойде да изнесе лекция за случая, по който работех. Няма да забравя влизането му учебната зала. Беше толкова уверен, решителен и силен.
Говореше бързо. Макар че гласът й беше развълнуван, очите й бяха безжизнени и гледаха право напред, следяха бялото птиче, което подскачаше по капака. Том мълчаливо слушаше.
— След няколко седмици дойде да ме потърси. Покани ме да излезем. Започнахме да се срещаме. Беше хубаво.
Образите, които не искаше да си спомня, бързо се връщаха в съзнанието й. Грег усмихнат срещу нея на маса в ресторант. Грег плъзга кубче лед по гърба й и се смее. Грег, прострян в локва от собствената си кръв.
— После ме разпределиха да работя с него. Това беше лош късмет. Никой не знаеше, че се срещаме. Ако знаеха, нямаше да го разрешат. Но беше много вълнуващо. — Гласът й стана студен и безчувствен. Бялото птиче разпери крилца и излетя в здрача. — Един ден получихме съобщение за акция в склад. Някаква тъпа съвместна операция с Агенцията за борба с наркотиците в Мериленд. Всички се бяхме разпръснали из сградата и я претърсвахме. Неочаквано се отвори врата и се появи мъж с пистолет. Не разсъждавах. Действах инстинктивно. Той умря, преди да падне на земята. Аз го убих… Застрелях го.
Погледна Том, смутено сви рамене и отново отмести поглед.
— Дори не мога да плача вече. Сълзите ми отдавна свършиха. Сега не чувствам нищо.
— Какво стана после?
— Естествено имаше разследване. Специален екип възстанови сто пъти всяка секунда от онзи ден. Стана ясно, че сме се срещали. Странно, но това ми се стори по-ужасяващо от факта, че го застрелях. Заядоха се за въпроса дали сме се скарали или разделили. Дали не е било убийство от отмъщение или любовна свада. — Тя се изсмя мрачно. — Накрая обаче решиха, че вината не е моя. Грег бил влязъл преди останалите и не поддържал връзка по радиото. Не трябвало да е там. И при дадените обстоятелства всеки друг агент би направил същото. Но аз виждах, че не го вярват напълно. Поне не всички. Съзирах в очите им подозрението, че съм виновна за нещо, макар да не знаеха за какво. Изпратиха ме в Атланта и казаха, че е в мой интерес да не се набивам на очи, докато историята не се забрави. Всъщност беше в техен интерес. Беше им по-лесно да не ме виждат, отколкото да приемат случилото се.
Последва дълго мълчание. Сякаш нищо извън колата не помръдваше. Не се чуваше никакъв звук. Градът беше притихнал в очакване.
— Не знам какво да кажа — най-после се обади Том.
— Няма какво да се каже.
— Само че… знам какво е да загубиш човек, когото обичаш.
Дженифър почувства, че той наистина разбира.
— И знам какво е да си отхвърлен заради ужасен инцидент, който трябва да бъде потулен. И колкото и да те обвиняват другите, ти се обвиняваш още повече. — Том дълго мълча, после попита: — Той беше добър човек, нали?
— Страхотен. И добър агент.
— В този ли ред? — усмихна се Том.
— Да — засмя се тя.
— Било е грешка, Джен. — Гласът му беше нежен и този път употребата на галеното й име прозвуча странно утешително. — Просто грешка. Нещастен случай. Не си направила нищо лошо.
— Убих човека, в когото бях влюбена. Най-добрия човек на света. Сега трябва да отговоря и на моите, и на неговите очаквания.
Покрай тях като вода около камък се раздели поток от хора — излизаха от вечерна молитва.
— Тогава това разследване…
— Първият ми пробив от години. Работих усилено, за да получа тази възможност. Затова не искам да се проваля. Дължа го на себе си. На семейството си. На Грег.
— Но знаеш, че разкриването на случая няма да ти върне Грег. Нито ще излекува болката.
Дженифър кимна.
— Знам. Но може да ми помогне да престана да се мразя.
71.
Чемберлиташ, Истанбул, Турция
21:37
Нощта беше спуснала прашното си наметало. Въздухът беше сух и по тесните улици се разнасяше задушаваща миризма на канални води и застояли отходни газове и като гъста мъгла се събираше във входовете и под блясъка на уличните лампи. Тук-там върху капаците бяха сложени стари вестници, за да се навлажнят и да задържат топлите изпарения с мирис на гнило и на разложение, процеждащи се от каналите.