— Ти сигурно си генерал Лий — настояваше Шърман. — Не изглеждаш като него, но кълна се в Бога, трябва да си генерал Лий.
— Аз съм никой — каза Нимо и след като беше откупил свободата ни с болката и смъртта на стотици, ние продължихме напред.
Стигнахме в една бедна страна на един от Речните острови, едно място, което често беше нападано от Речните пирати и мъжете и жените му се изгубваха някъде в робство. Там прекарахме две Земни години и там Нимо създаде едно гениално и просто изобретение, което промени начина на живот на островитяните. Той бе забелязал как течението се блъска в брега по-силно от едната страна на острова, отколкото от другата. Той накара островитяните да обградят острова със яки мрежи от червата на Драконова риба, не за да ловят риба с тях, а съкровища.
Тъй като дотогава трафикът по Реката беше постоянен и всеки ден достигаха новини или слухове за нови останки, нови загуби. Мрежите почти никога не хващаха нещо, което не си заслужаваше: метал, оръжия или свободни граали.
Чрез размяна или по план, островитяните станаха достатъчно силни да се защитават сами, и най-накрая дойде денят, когато предложиха на Нимо да стане крал на владенията им.
— Защото сигурно — каза един от тях — ти трябва да си самият Архимед.
И така ние продължихме.
За известно време пътувахме на един голям параход, като си заплатихме возенето с труд и срещнахме един мъж на име Клемънс, който изглеждаше обзет от горчивина и имаше циничен език. Срещнахме една жена, която претендираше, че е Клеопатра и една, която се мислеше за Гуинивър. И двете бяха жени, нищо повече. Веднъж срещнахме една тъмнокоса, страстна жена, която се засмя, когато чу името на другаря ми:
— Аз съм Никой — каза тя игриво — кой си ти?
Тя се казваше Емили и в продължение на няколко месеца тя и Нимо бяха любовници. И после при един пиратски сблъсък тя умря, а той се спаси, както и аз. Нимо я търсеше като знаеше, че тя се е преродила някъде по Реката, но Реката е дълга ние никога не я намерихме отново.
Докато пътувахме, ставаха промени, като че все по-бързо и по-бързо.
Въздухът се изпълни с търговия, както и Реката. Над главите ни прелитаха балони, дирижабли и летящи машини, които се биеха в небето и падаха като оловни ангели. Срещнахме един човек на име Линдберг, който следваше една мечта да прелети над целия свят на една от тези машини, един човек, подтикван от някакъв вид лудост, си мислех аз.
След всеки сблъсък, след всеки нов герой, Нимо ме питаше дали съм научил урока си. Винаги му казвах, че не съм. Той искаше да призная, че няма герой, че те са само мъже и жени, някои постигат повече от другите, но сърцата им са същите. Не можех да кажа такова нещо, защото в края на краищата бяхме срещнали само неколкостотин от така наречените герои и въпреки, че всички се оказаха смъртни, това можеше да не се отнася за другите. Ние прекарахме известно време между вярващите от Църквата на втората възможност и те се стремяха да убедят Нимо, че потенциално всички мъже и жени са герои, че нашата надежда за спасение се основава на самоусъвършенстването ни в това съществуване. Той учтиво ги изслушваше, помагаше им, когато можеше и после продължихме по-нататък.
А аз? Право да си кажа, още от дните на Земята бях загубил сърцевината на вярата си, въпреки че дори тук аз продължих да следвам външния израз. Навярно се молех на празно Небе, но кой знае?
И въпреки, че вярата ми беше изчезнала, по един любопитен начин надеждата ми беше останала, дори и ако бе се превърнала на вяра във вярата, а не вяра в Бог.
И така дойде време, когато превъплъщенията спряха, когато възкръсването спря. Тревога и страх заляха бреговете на Реката и войните — които би трябвало да спрат, сега когато Смъртта бе окончателна — избухнаха с нова сила, с нова злъч и насилие. И тогава, точно пред три седмици, попаднахме в ръцете на един, който се наричаше Юда ужасния, който беше чул за нашето пристигане и който ни хвърли заедно в затвора в една каменна килия. Той отведе Нимо на разпит и когато се върна приятеля ми в килията ни, Нимо беше с разбито тяло.
— Той си мисли, че мога да правя чудеса — промърмори Нимо. — Вярва, че мога да му дам оръжия, с които да завладее целия Речен свят.