— Регистрирани алдехидни дегенерати — додаде Виктор.
Франки посегна към шевовете на врата си.
— Не ги дърпай! — в един глас извикаха и двамата.
Франки отпусна ръка и въздъхна. — Винаги ли е било така?
— Не, не винаги — Виктор се изправи и закрачи из стаята. — И нашата история, както и тази на много други, е изпълнена с периоди на гонения и преследване. Но когато най-сетне Средните векове останали назад в миналото, нашите заживели открито сред нормитата. Работели заедно, живеели заедно, влюбвали се един в друг. Но през 20-те и 30-те години на XX век това се промени.
— Защо? — Франки се покатери на канапето и се сгуши до Вивека. Ароматът на лосиона от гардения, който тялото на майка й излъчваше, я успокои.
— Филмите на ужасите добиха популярност. Избираха РАД за ролите в какви ли не филми: „Дракула“, „Фантомът от операта“, „Доктор Джекил и Мистър Хайд“. А онези, които не ги биваше за актьори…
— Като прадядо ти Вик — пошегува се Вивека.
— Да, като добрия стар Виктор Франкенщайн — и той се засмя при спомена за дядо си, — който не можеше да си научи репликите, и ако трябва да съм честен, беше доста скован. Затова дадоха ролята му на едно норми, Борис Карлоф10.
— Звучи забавно — Франки уви пръст около копринения колан на халата си, мечтаейки да бе живяла в онези времена.
— Да, беше — Виктор спря да крачи и я погледна в очите, а усмивката му посърна, — докато не пуснаха филмите по кината.
— Защо?
— Защото в тях нас ни обрисуваха като ужасни, зли и кръвожадни врагове на хората — Виктор продължи да крачи. — Децата на нормитата пищяха от ужас, щом ни зърнеха. Родителите им спряха да ни канят на гости. Всички отказваха да работят с нас. За един миг се превърнахме в изгнаници. РАД станаха жертви на насилие и вандализъм. Бе дошъл краят на спокойния ни живот.
— Никой ли не оказа съпротива? — попита Франки, докато в ума й се редеше върволица от исторически битки, водени по сходни причини.
— Опитахме — при спомена за провала Виктор скръбно поклати глава. — Протестите бяха напълно безсмислени. По-безстрашните почитатели на ужасите ги превръщаха в безумни сесии за раздаване на автографи. А всяко по-радикално действие от наша страна щеше да ни превърне в разярените чудовища, от които нормитата се страхуваха.
— И какво направихте тогава? — Франки се притисна по-близо до майка си.
— Таен сигнал за тревога беше разпратен до всички РАД с призив да напуснем домовете и работните си места и да се съберем в Салем, където живееха вещиците, с надеждата, че те ще ни приютят заради сходната ни участ. Заедно можеше да създадем ново общество и да започнем отначало.
— Но нали още през 1692 година е организиран процес срещу вещиците и те били унищожени?
Виктор плесна с ръце и посочи към дъщеря си с жеста на възторжен телевизионен водещ:
— Именно! — и той се прехласна с гордост по вградените й енциклопедични познания.
Вивека целуна Франки по челото:
— Колко жалко, че зомбито, което разпрати тревогата тогава, не бе така умно като теб.
— Ммм, да — Виктор приглади косата си. — Не само че отдавна вече нямало вещици, ами взел, че объркал и Салемите и наместо да даде координатите на Салем в Масачузетс, ни дал тези на Салем в Орегон11. Всички РАД осъзнали грешката, но нямало време да променят посоката. Трябвало да се измъкнат, преди да бъдат арестувани и хвърлени в затвора. Когато пристигнали в Орегон, решили да използват случая разумно. Събрали парите си, маскирали се като нормита, построили Радклиф Уей и положили клетва да се бранят един друг. Надеждата ни е един ден отново да заживеем открито, но дотогава не трябва да се отличаваме от другите. Ако ни разкрият, ще трябва отново да бягаме в изгнание. Домовете, кариерите, животът ни — всичко ще бъде разрушено.
— Затова трябва да покриваш кожата си с грим и да криеш болтовете и шевовете на врата си — рече майка й.
— А твоите къде са?
Вивека повдигна черния шал и й намигна. Два лъскави болта намигнаха на свой ред.
Виктор разтвори ципа на якето с висока яка и показа харддиска си.
— Наелектризиращо! — прошепна Франки със страхопочитание.
— Ще отида да приготвя закуската — Вивека се изправи и приглади гънките на роклята си. — Към грима има и DVD с инструкции. Трябва да започнеш да се упражняваш още днес.
10
Псевдоним на Уилям Хенри Прат — британски актьор, роден в края на XIX век. Прочува се с ролята си на чудовището на Франкенщайн в едноименната филмова поредица. — Б.пр.
11
През 1692 г. В град Салем, Масачузетс започва процес срещу няколко жени, обвинени, че практикуват магия. Той е резултат на избухнала истерия сред местната пуританска общност за наличието на вещици. — Б.пр.