— И какво е ФЗ? — попита Мелъди, но само защото не й се стоеше сама и нямаше с кого другиго да разговаря.
— Физическа заплаха — обясни Луничка. — Според всички тук ти си най-красивото момиче сред новодошлите тази година. Но въпреки това — гласът й притихна…
— Въпреки това какво?
— Въпреки това с теб се отнасят като с — тя почука с пръст по главата си… — ъъъ, каква беше думата?
— Антизаплаха — отговори Плахо бритонче вместо нея.
— Точно! Страхотен избор на дума! — Луничка разкърши чевръсто пръсти. — Запиши я веднага!
Плахо бритонче кимна покорно, извади телефона си от зелената бизнес чанта (имитация на крокодилска кожа), отвори клавиатурата и взе да пише.
— Какво записва? — попита Мелъди.
— Кой? Хейли ли? — попита Луничка, така сякаш наоколо гъмжеше от момичета, които си водеха записки от този необичаен разговор. — Тя е личният ми асистент.
Мелъди кимна така, сякаш това живо я интересуваше, а после надникна към другия край на столовата. Той седеше на нейната маса, късаше зрънца от свежа чепка грозде и ги слагаше в устата й. Е, това вече беше сто процента отблъскващо!
Луничка поднесе ръката си под носа на Мелъди:
— Века Мадън, приятно ми е. Авторът на „Бек става по-добра отвсякога, или истинската история на едно завръщане към училищната слава“, след като едно друго момиче, чието име няма да споменавам — КЛЕО — се прицели в Брет, но после бе уцелена от Бека, а след това каза на цялото училище, че Бека има склонност към насилие и всички трябва да я отбягват на всяка цена!
— Леле! — Мелъди стисна ръката й. — Звучи доста… детайлно — и се засмя.
— Това е заглавието на един от онези романи за мобилни телефони — Хейли затвори телефона си и го пусна в чантата. — Нали знаеш, като онези в Япония. Само че този ще е на английски.
— Естествено — Бека въздъхна по един особен начин, сякаш искаше да каже: „Не е лесно да намериш добър асистент в наше време“. После седна на масата, мушна ръце под краката си и закачливо подритна синия стол.
Хейли облиза розовия си гланц с вкус на дъвка и намести очилата си:
— Аз документирам борбата й.
— Супер — Мелъди кимна, стараейки се да звучи окуражително.
Нещо в Бека и Хейли й напомни за Кандис и тънката граница между находчивостта и лудостта. Находчивостта вдъхновяваше мечтите им, лудостта им даваше кураж да ги следват. Тъкмо това липсваше на Мелъди. Но сега, след като Джаксън я бе изоставил заради по-лесната плячка, тя вече нямаше мечти, които да следва с вдъхновение…
— Аз също искам да я смажа — обади се Бека.
Страните на Мелъди пламнаха. Толкова ли беше очевидно накъде гледа?
— Можем да се съюзим — Бека впи очи в Мелъди.
Хейли извади телефона си и отново започна да пише.
— Не искам отмъщение — каза настойчиво Мелъди, стържейки безцветния лак от ноктите си. Всъщност искаше да поднася грозде в устата на един ФЗ на съвсем друга маса в стола.
— Какво ще кажеш да станем приятелки? — предложението разтопи Мелъди като чаша топъл шоколад в дъждовен неделен следобед.
— Защо не? — тя събра шепа пренамазана с балсам коса и я отметна на гърба си.
Бека кимна на Хейли. Преданата асистентка избута настрани изоставения обяд без глутен, бръкна в чантата си и извади оттам светложълт лист хартия. Тръшна го на масата и се отдръпна, оставяйки обясненията на Бека.
— Обещай, че никога няма да флиртуваш с Брет Рединг, никога няма да излизаш с Брет Рединг и никога няма да пропускаш случай да опердашиш всяко едно момиче, което излиза с Брет Рединг и…
— Кой е Брет Рединг? — попита Мелъди, макар че имаше силното усещане, че това бе не друг, а документалистът на чудовища.
— Брет е гаджето на Бека — Хейли се поклащаше замечтано. — Заедно са от седми клас. И толкова са сладки-шматки заедно.
— Точно така е — Бека се усмихна широко, сякаш това се подразбираше.
Завистта бодна Мелъди по кожата като комар. Не че искаше Брет. Но искаше и тя да се усмихва така широко.
— Напоследък, когато си мисли, че не го наблюдавам, Брет се зазяпва по ФЗ — Бека сканира топящата се навалица в стола като лазерен мерник. — Онова, което не разбира, е, че…
— Тя винаги го наблюдава — каза Хейли, докато пишеше.