— Мисля, че трябва да направим от кръга сърце — взе един глобус от рафта и го завъртя на пръста си като баскетболна топка.
Франки сведе очи, макар да й се искаше да отвърне с нещо също толкова остроумно и закачливо като: „Толкова ме наелектризираш, че мога да издълбая инициалите ти на чина с пръст!“. Но вместо да се държи като истинската Франки, тя просто седеше като срамежливо норми до прозореца.
С една ръка в джоба и с тънък бележник в другата (готините момчета не пишеха много в час), той приближи наперено. Вървеше с бавна походка край стената с картите и дъската, вероятно за да й даде време да му се полюбува.
— Това място свободно ли е? — той прокара небрежно ръка през кафявата си непослушна коса.
Франки поклати глава. Точно до нея ли трябваше да сяда?
— Аз съм Ди Джей — и се смъкна на стола.
— Франки.
— Много ми е приятно! — той протегна ръка. Франки, уплашена да не почне да пуска отново искри, отвърна с кимване. Ди Джей потупа рамото й с ръка, сякаш това бе първоначалното му намерение.
Пук. Пук. Пук.
„По дяволите!“
— Виж ти, виж ти! — той тръсна китката си, развеселен. — Ти да не си мини бомбичка?
Мигом Франки се извърна настрани, отвори учебника по география и се съсредоточи върху въведението, за да избегне хипервентилацията. Стаята започна бързо да се пълни и две момичета, които разговаряха помежду си, седнаха до нея.
— Кълна се — каза онова с розово-черното готическо мини, чиито устни бяха притиснати близо до зъбите, сякаш се срамуваше от новите си брекети. — В стола няма нищо подходящо за вегани — тя извади две таблетки от кутия с надпис „Комплекс желязо“ и ги глътна без вода. Около очите й имаше петна от размазан черен грим.
— А защо не пробваш картофеното пюре? — попита приятелката й, блондинка със светла кожа и австралийски акцент. Беше с шалвари с връзки на кръста, прилепнала оранжева тениска и плетени ръкавици на райета, които стигаха до лактите й. Имаше вид на човек, който се е обличал в тъмното.
— Мразя чесъна — каза Веган, кръстосвайки крака, обути в розови ботуши с връзки до колената, по които Лейди Гага сигурно би си изгубила гагата.
— Едва ли толкова, колкото мразиш огледалата — пошегува се австралийката, като вдигна нагоре цяла плетеница от кожени гривни с мъниста и свали ръкавиците, за да намаже обилно ръцете си с кокосов лосион.
— Помогни ми — настоя Веган и отмести черно розовите кичури от лицето си.
Австралийката постави капачката обратно на крема, наведе се към приятелката си и започна да чисти бузата й с палец.
— Не се маха лесно — прошепна тя. — Имаш червило там, където трябва да имаш руж. Изглеждаш все едно си ходила на пейнтбол.
И те се засмяха.
Франки трябваше да се върне към учебника, за да може да откъсне поглед от тях. Макар че й се искаше никога да не откъсва поглед от тях. Шеговитите им закачки бяха утехата, която приятелството носи — утеха, за каквато Франки жадуваше.
— По-бързо — измърмори Веган. — Преди той да ме е видял така!
В стаята имаше само един „той“ и той седеше до Франки, шепнейки в ухото й „Бомбичка“, за да привлече вниманието й. Франки гледаше право пред себе си, когато в стаята влезе смешно привлекателно момче и погледите им се срещнаха. То бе същото, към което на обяд се опита да не гледа. Оказа се обаче невъзможно, защото носеше тениска с лика на дядо й Виктор. Или самият той беше РАД, или беше почитател на вида им. И в двата случая тя имаше шанс.
— Ехо, Шийла — обърна се към нея австралийката, изскубвайки Франки от унеса й.
— Всъщност, казвам се Франки — отвърна тя учтиво.
Веган се приведе напред:
— Когато не знае как се казват, Блу нарича всички момичета Шийла24. Тя е от Австралия.
— Точно така — потвърди Блу с чаровна усмивка. — Франки, виждам, че доста разбираш от гримове и се питах дали не би дала малко на моята Лала.
— Да, разбира се — Франки бръкна в зелената си чанта, нали зеленото отива на всичко, и извади златистия несесер Fierce & Flawless, на който пишеше „грим“. — Избери си.
— Всичко това гримове ли са? — ахна Лала с устни, притиснати към зъбите.
Франки кимна, макар да не бе съвсем сигурна дали трябваше да изпитва гордост, или срам.