— Само ако ти си вземеш едно динго25 да те топли.
Франки се разкиска, развеселена от нежната игривост на закачките им.
— Ей, знаеш ли, трябва да вземем и Франки тази седмица — предложи Лала през стиснати устни. — Обзалагам се, че няколко минути в солариума ще изчистят кожата ти.
— Супер! — възкликна Блу, докато се почесваше по ръката. — Това ще ти даде увереност да откраднеш Брет от неговата Шийла.
— Какво? — Франки стисна ръце в юмруци, за да спре искрите.
— Видях те как го гледаш — подразни я Блу на излизане.
— Опа! — Франки се престори на засрамена. Но всъщност бе щастлива да бъде част от закачливите им подмятания.
— Е, свободна ли си тази събота? — попита Лала, щом се сляха с движението по коридора.
— Да, да — кимна Франки важно. Не знаеше какво можеше да направи за нея солариумът, но щом момичетата нормита ходеха на солариум, за да привлекат момчета като Брет, то нашата Шийла беше „за“.
Девета глава
Мелъди отвръща на удара
В петък Бека посрещна Мелъди в училище възторжено:
— Дай пет, задето оцеля след първата си седмица в „Мърстон Хай“. — Луничавите й страни имаха същия розов цвят като пепеляворозовата й жилетка; като прибавим към нея тесните тъмни дънки и жълтите ботуши Wellington, които стигаха до коляното, Бека беше радост за очите и грееше с цветовете на дъгата в дъждовния следобед.
Мелъди преметна през рамо военната си раница и отвърна:
— Всъщност не усетих как мина.
— Изглеждаш изненадана — отбеляза Бека, докато вървяха по гъмжащия коридор.
Зад тях вървеше Хейли, която документираше разговора. Оранжевите й ботуши скърцаха, докато бързаше да не изостава от бясното темпо.
— Аз съм изненадана — Мелъди закопча якето с качулка, когато наближиха изхода. — Станах жертва на кражба с целувка, а това може да направи седмицата доста дълга. Но всъщност се забавлявах — усмихна се при спомена за битката в стола срещу Клео, късните имейл маратони с Бека и безплодните наблюдения, докато двете с Кандис шпионираха къщата на Джаксън. Така и не забелязаха нищо подозрително, но затова пък си умираха от смях, когато Коко и Клои надзъртаха през бинокъла.
— Поправка — намеси се Хейли. — Технически погледнато, жертвата е Джаксън, не ти.
Мелъди вече се бе научила да бъде търпелива с Хейли и понякога дори оценяваше страстта й към прецизност и ред. Но този път нещата не стояха така.
— Как така той ще е жертвата? — прошепна рязко Мелъди, като внимаваше да не даде на минаващите деветокласници повод за още клюки. Трябваше само да се спотайва след понеделнишката мелодрама, както двете с Бека я наричаха и която бързо се бе превърнала в понеделнишка Мелъди драма. И засега наистина се справяше добре. Несъмнено щеше да изпита огромно удоволствие, ако бе уцелила с атласа Джаксън по главата в часа по география, докато той пощипваше онази Франки и флиртуваше с нея. И щеше да е тре26 катарзисно, ако го бе халосала със стъклената топка с Айфеловата кула в нея, докато целуваше Клео в часа по френски. Но не го направи. Вместо това бе избрала друга стратегия: да бъде като яйце — твърда отвън, а отвътре — същинска пихтиеста каша. Тъй че твърдението на Хейли, че той бил жертвата, й се струваше съвсем нелепо.
— Мели има право — Бека се обърна към Хейли. — Тя е жертвата.
Мелъди се усмихна с благодарност на Бека, не съвсем уверена кое бе по-приятно: да има подкрепата на новата си приятелка, или да я наричат „Мели“.
— Мелъди не е жертвата — настойчиво рече Хейли, а очилата й се запотиха от увереност. — Джаксън е жертвата. — Тя посочи към вратата, където групичка ученици чакаха дъждът да спре. Бъбреха си с приглушения шепот на собственици на погребална агенция, посърнали, задето не можеха да пресекат границата към свободата. Сред тях само двама души изглеждаха щастливи: Клео и мускулестото момче със слънчевия загар, тъмните очила и ски шапката на зелени и бели райета, защото се прегръщаха. — Ето, вижте!
— Не може да бъде! — Мелъди закри уста с ръка.
— Казах ли ти? — попита Хейли с гордост. — Джаксън получи една целувка. А сега Клео продължава напред. Така той се превръща в жертва на кражбата с целувка, защото, макар да е обект на кражбата, накрая бива захвърлен като открадната, но ненужна вещ.