До настъпването на лятото Мелъди съвсем се затвори в себе си. Носеше размъкнати дрехи, ходеше винаги чорлава, а единственият й аксесоар бе инхалаторът, който закачаше на гайките на дънките си.
На традиционното за семейство Карвър барбекю по случай Четвърти юли3, (преди да се разболее, Мелъди винаги пееше химна на този ден), тя получи остър астматичен пристъп и бе приета в медицински център „Седар-Синай“. В чакалнята Глори напрегнато прелистваше страниците на някакво списание за туризъм, когато погледът й се спря на красива снимка на Орегон.
— Мога да усетя свежия въздух само от снимката — рече тя.
Когато изписаха Мелъди, родителите й казаха, че се местят. За първи път върху съвършеното й лице изгря усмивка.
„Здравей, вълшебств Орегон!“, каза си тя, докато зеленото БМВ продължаваше напред.
Тогава, унесена от монотонното скърцане на чистачките и ромоленето на дъжда, Мелъди се отпусна в прегръдките на съня.
Този път, без да се преструва.
Втора глава
Бод след бод
Слънцето най-сетне се показа. Врабчетата и червеношийките даваха обичайния си сутрешен концерт. Навън, зад матирания прозорец на стаята на Франки, децата подрънкваха със звънците на велосипедите си и обикаляха задънената Радклиф Уси. Улицата се разбуди. Вече можеше да усили докрай парчето на Лейди Гага.
Виждам се в мечтите си като кинозвезда, а снимките ми се къпят в светлините на града…
От всичко на света Франки най-много искаше да потанцува на The Fame. Или, не, чакай. Това не беше съвсем вярно. Всъщност искаше с един скок да се изправи на металното легло, с един шут да запрати на циментовия под електромагнитното одеяло, покрито с естествена кожа, да завърти глава, да размаха ръце, да разкърши снага и да потанцува на The Fame. Но прекъсването на електричеството, преди зареждането да е привършило напълно, можеше да доведе до загуба на паметта, припадъци и дори кома. Положителната страна беше, че никога не се налагаше да включва плейъра си в контакта. Докато беше близо до тялото на Франки, батерията на устройството беше дори по-добре заредена.
Наслаждавайки се с блаженство на сутрешното си вливане, тя лежеше изтегната по гръб с плетеница от черни и червени жици, пристегнати за болтовете на врата й и докато последните електрически частици се блъскаха хаотично в тялото й, прелистваше последния брой на списание Seventeen. Като внимаваше да не размаже тъмносиния си лак, Франки изучаваше гладките и странно оцветени вратове на моделите, за да открие следите от болтове, и се чудеше как успяваха да се „наамперят“4 без тях.
Когато Кармен Електра (така наричаше електрическата машина, тъй като техническото й наименование бе твърде трудно за произнасяне) преустанови работа, Франки изпита наслада от приятното гъделичкане, докато болтовете на врата й, големи колкото напръстник, се охлаждаха. Изпълнена с енергия, тя притисна чипото си носле в списанието и вдъхна дълбоко аромата от мострата на Miss Dior Cherie.
— Харесва ви, нали? — и тя размаха списанието пред глитератите5. Пет бели мишки се изправиха на задните си крака и задращиха по стъклената стена на клетката. От гърбовете им като сняг от навес се изсипа многоцветна нетоксична искряща струя.
Франки вдъхна аромата отново:
— И на мен.
Тя размаха сгънатото списание сред дима от формалдехида6 в студената стая и стана, за да запали свещите с аромат на ванилия. Киселата миризма на химическата субстанция се просмукваше в косата й, доминирайки уханието на цветя от балсама Pantene.
— Май надушвам ванилия? — баща й почука по вратата.
Франки спря музиката.
— Даааа! — отвърна тя възбудено, без да обръща внимание на престорения гняв в гласа му, с който той се обръщаше към нея, откакто Франки превърна лабораторията в козметичен салон. Чуваше го всеки път, откакто започна да съхранява гланц и аксесоари за коса в стъклениците му, когато разкрасяваше лабораторните мишки — ей така, за повече блясък — или когато залепи плаката на Джъстин Бийбър върху скелета („Защото не беше ли Джъстин, седнал върху скейтборда, абсолютно наелектризиращ?“). Но тя знаеше, че татко й нямаше нищо против. Това също беше и нейната стая сега. Освен това, ако имаше нещо против, нямаше да я нарича…
— Как е принцесата на татко? — Виктор Щайн почука отново и отвори вратата, но първа влезе майка й.
5
Glitterati (англ.) — разговорна дума за известни или заможни хора, които често демонстративно присъстват на модни събития. — Б.ред.
6
Газ с остра миризма, който, смесен с вода, се използва за препариране на животни. — Б.пр.