— Мислиш ли, че е отишъл някъде с новото момиче? — Бека дръпна така здраво одеялото, че двете с Хейли заприличаха на ролце суши, увито в станиол.
— Кое момиче? — Мелъди долови тропическия аромат на парфюма й. Той се вмъкна под одеялото, смеси се с дъха на пастели, останал по ръцете на Джаксън, и заедно двата аромата донесоха уханието на първата любов.
— Франки Щайн — отвърна Хейли.
— Сещаш ли се, онази с многото грим? — додаде Бека.
— Защо пък Брет ще излиза точно с нея? — попита Джаксън, изпълнен с очарователно желание да участва в язвителния им разговор.
— Де да знам — Бека дръпна една фиба от къдриците си и после я бутна обратно. — Трябваше да я видиш как флиртува с него днес по биология. Учудвам се, че майка ти не го е споменала.
Джаксън се изсмя:
— Напоследък мама не отваря много дума за нищо друго, освен колко е „разтревожена“ от нещо, за което е твърде „разтревожена“ да говори.
Всеки път щом кажеше „разтревожена“, Джаксън изваждаше ръцете си изпод одеялото и правеше кавички с пръсти във въздуха.
— Не прави така — разкиска се Мелъди и го уви наново. — Пусна всичкото топло навън.
— Опа, извинявай — той се гушна отново под одеялото и се усмихна по-широко, отколкото друго момче би се усмихнало на негово място. Няколко непослушни кичура се бяха измъкнали от рошавата й опашка, а потта от последния час по физическо все още не бе засъхнала по нея, но въпреки това Мелъди се чувстваше красива по един особен начин, в който нямаше никакво място за симетрия.
— Чудно ми е дали пък не е заради тренировката при опасност от чудовища — тя се засмя. — Просто не е за вярване. Какво беше всичко това днес?
— Беше малко странно наистина, но пък — Бека сви рамене, — ако ще ни опази, аз съм „за“.
— Да ни опази от какво? — запита Мелъди, без да може да повярва, че примитивният танц със столовете би могъл да ги защити от нещо друго, освен от някой пръдльо. — Дори и да съществуват, тези чудовища никога никого не са наранили, нали? Откъде знаеш, може съвсем да не са лоши?
— Защо взимаш тяхната страна? — Бека отпусна здравата хватка, в която бе стиснала одеялото, и се наведе към Мелъди.
Искаше да й отвърне, че добре знаеше какво е да съдят за теб по външния ти вид: „Взимам страната на чудовищата, защото това е и моята страна, Бека.“ Но вместо това измънка с безразличие: — Знам ли, да кажа и аз нещо.
В отговор на лицето на Бека изгря широка усмивка и така рязко скочи на крака, че Хейли почти се изтърколи на мокрите листа.
— Извинявай — рече разсеяно и почти остави приятелката си отвита. — Успя все пак да дойдеш! — извика тя към Брет, който държеше фенер в ръка.
— Естествено, че успях — отвърна Брет, докато шумно пристъпваше към нея, а туристическите му обувки с гигантски грайфери кършеха сухите листа под тях с чудовищна сила. Нахлупил черна филцова шапка и с пуловер на червени и кафяви райета, той или отдаваше почит на Фреди Крюгер34, или бе самият Фреди Крюгер. Малко зад него, с две камери и звукозаписна апаратура под мишница, пристъпяше Хит — хорър дружката на Брет.
— Ей, Хит, здрасти — Хейли помаха с ръка така, както повечето хора бършеха прозорци.
— Ей, Хей, здрасти и на теб — дори червените иглички на главата му се засмяха на римата с името на Хейли. Той остави камерите до краката й.
Със златен клин под роклята с презрамки от тюл и сатен, Хейли явно се бе издокарала за случая, след като предпочете да зъзне на студа, отколкото да сложи пухенката с цвят на сьомга. Но Хит явно заникъде не се бе издокарал, съдейки по провисналите дънки и огромното черно яке с качулка.
— Готино място, братле — Брет чукна юмрук с Джаксън. — Човек, ако това място беше мое, щях да спя всяка нощ тук.
— Нямаше ли да те е страх? — Бека притича до него и го загърна с одеялото.
— Е, нали точно това е целта, бейби. Пристрастен съм към миризмата на собствените ми страхормони — и той я целуна, все едно там нямаше друг, освен тях двамата.
Хейли и Хит внезапно се засуетиха около камерите. Мелъди се почувства неудобно — да гледа пред себе си как двамата се целуват, когато тя самата бе увита в одеяло с момчето, което искаше да я целува: това я караше да се чувства открита, изложена на показ, оголена; сякаш мислите й се нижеха направо пред очите му.