— Франки, може ли да поговорим? — рече Вивека, а напевните нотки в гласа й наподобяваха шумоленето на лятната й рокля от черна коприна по пода. Гласът й бе така кадифен, че хората обикновено оставаха смаяни от височината й — метър и осемдесет. След нея влезе Виктор, нарамил кожена чанта през рамо, облечен в черен анцуг Adidas и обут в любимите си кафяви пантофи UGG, пробити на единия пръст.
— Овехтели и престарели точно като Вив — казваше той на Франки, когато тя се присмиваше на пантофите му, и тогава жена му го плясваше по ръката. Но Франки знаеше, че той се шегува. Вивека бе от онези жени, които човек искаше да открие в списанията, за да може да се наслаждава до насита на виолетовите очи и черните й лъскави коси, без да го вземат за натрапник или нередовен.
Баща й повече напомняше Арнолд Шварценегер с изсечените си черти, опънати, за да могат да покрият квадратната му глава. Несъмнено хората и на него биха се наслаждавали, ако не бяха исполинският му ръст и присвитите очи. Но у него това не се дължеше на хроничен гняв, а беше плод на размисъл. Като всеки смахнат учен и той вечно размишляваше… или така поне казваше Вивека.
Вив и Вик прекосиха стаята с циментов под, хванати за ръце и рамо до рамо, както винаги. Но този път зад гордите им усмивки се таяха следи от безпокойство.
— Седни, скъпи — Вивека посочи към мароканския стол с рубинени възглавници, който Франки бе поръчала от сайта на Ikea. В далечния ъгъл, заедно с обсипаното с лепенки бюро, телевизора Sony с плосък екран и гардеробите в цветовете на дъгата, пълни с покупки от интернет, столът гледаше към единствения прозорец в стаята. И макар да бе матиран, за да пази от любопитни погледи, той даваше на Франки бегла представа за света навън, или поне обещание да го зърне.
Като стъпваше леко, Франки мина по розовата пътека от овча кожа между леглото и стола, изпълнена със страхове, че родителите й бяха видели последните разходи в интернет. Тя неспокойно подръпна фините черни шевове, които придържаха главата към тялото й.
— Не ги дърпай! — рече Виктор настойчиво, докато сядаше на стола. Дървената конструкция изскърца недоволно. — Няма нищо страшно. Само искаме да поговорим — той остави кожената чанта до краката си.
Вивека потупа празната възглавничка до себе си, а после се засуети с черния шал от муселин, който носеше винаги. Но боейки се от нова лекция за стойността на парите, Франки пристегна черния копринен халат Harajuku и седна на розовото килимче.
— Какво е станало? — попита тя небрежно и с усмивка, сякаш някой друг току-що бе похарчил 59.99 долара за абонамента за един сезон на „Клюкарката“.
Виктор потърка ръце и пое дълбоко дъх така, сякаш се подготвяше да покори връх Худ7:
— Промяната витае във въздуха!
„Край на кредитните карти?“, помисли си с ужас Франки.
Вивека кимна с пресилена усмивка, докато устните й, покрити с тъмнолилаво червило, останаха здраво стиснати. Тя погледна съпруга си, подканяйки го да продължи, но той, без да знае какво повече да каже, безпомощно ококори очи.
Франки неспокойно се размърда на килима. Никога преди не бе виждала родителите си така объркани. Бързо изреди наум последните покупки с надеждата да открие коя точно бе преляла чашата. Абонаментът за „Клюкарката“, ароматизатор за стая с дъх на портокал, раирани чорапи с пръсти Hot Sox, абонамент за US Weekly, Seventeen, Teen Vogue и CosmoGirl; приложения за телефона: хороскоп, нумерология, съновник; преса за коса Morrocanoil; дизайнерски дънки Current Elliot…
Нищо кой знае какво. Но въпреки това от напрежение болтовете на врата й започнаха да пускат искри.
— Успокой се, Франки! — Вивека се наведе и прокара нежно ръка по дългите й черни коси. Утешителният жест спря изтичането на енергия, но отвътре Франки продължи да свисти и да пука като новогодишна заря. Родителите й бяха единствените хора, които познаваше. Те бяха нейни приятели и наставници. Да ги разочарова, означаваше да разочарова целия свят.
Виктор отново пое дълбоко дъх и изрече:
— Лятото свърши и двамата с майка ти трябва да се върнем към лекциите по химия и анатомия в университета. Не можем да продължаваме да те обучаваме вкъщи — той раздвижи глезена си неспокойно.
— Какво? — Франки свъси изваяните си вежди. „И какво общо има това с пазаруването?“
Вивека постави ръка на коляното на Виктор, сякаш искаше да каже „Скъпи, остави на мен“, и се покашля.