Накрая Брет опита да се отскубне, но без съгласието на устните на Бека и в резултат на настъпилото объркване се чу звук. Сякаш някой отхапва сочна праскова така старателно, че да не изпусне нито капчица. Всички се сгърчиха от неудобство.
— Хора — рече Брет, докато оглеждаше мястото, — скоро съвсем ще се стъмни. Хит, Джаксън, идвате с мен. Трябват ни клони, за да направя триножник. Искам голямата камера да е здраво застопорена за сцената с разчленяването.
Хит взе апаратурата.
— Дадено, идвам — Джаксън се измъкна от одеялото и последва двете момчета в гъстата гора.
Хейли изтича да облече якето си, закопча се, а после седна при другите на дънера.
— Джаксън е по-печен, отколкото си мислех — прошепна Бека.
— Да, не е лош — рече Мелъди с престорено безразличие.
— Значи вярваш на историята му със загубата на паметта, така ли? — притисна я Бека. — Не мислиш, че е разбирал какво прави с Клео, а?
Хейли извади телефона от джоба си и започна да пише.
— Не всички хора са толкова ревниви като теб — отвърна рязко Мелъди, но не защото мислеше, че Бека не бе права, а именно защото се страхуваше, че може и да се окаже права. — Вярвам му.
— Добре — Бека се изправи, разлюлявайки ресните на велуреното си яке. Тя надзърна през дърветата и долепи ръка до ухото.
— Защо се ослушваш така? — сърцето на Мелъди щеше да изхвръкне. — Какво има? Чуваш ли нещо?
— Не — Бека въздъхна и се върна бързичко при тях. — Добре, ето каква е работата — приведе се към двете момичета и рече шепнешком: — Брет няма да събира пръчки за триножник. Иска да ви уплаши.
Пръстите на Хейли танцуваха по клавиатурата на телефона.
— Спри! — нареди Бека на Хейли. — Работата е сериозна.
Хейли вдигна глава и побутна очилата си нагоре.
— Защо ще иска да ни уплаши? — попита Мелъди.
— Иска автентични реакции за филма си. Но вие не се плашете, само се правете на уплашени.
Мразовитият нощен въздух рисуваше думите им с облачета от пара, които приличаха на балоните с думи от комиксите.
— А защо ни го казваш тогава? — Мелъди бе истински объркана.
Бека погледна към Хейли, отстъпвайки й правото тя да отговори.
— Приятелите винаги са на първо място.
— Дори преди Брет? — попита Мелъди.
— Винаги — отвърна Бека, а живото й луничаво лице бе напълно сериозно.
— Виж ти! — рече Мелъди изненадано. Значи наистина бяха приятелки. След като го чу, сега можеше и да го почувства, а това бе същото като да се топнеш в топла вана.
Изведнъж в далечината изпращя съчка.
Бека смигна на дружките си, а те скриха смеха в шепите си.
Чуха се още стъпки да газят сухите листа. Последва тишина.
— Благодаря ти — каза Мелъди без глас. Без предупреждението вече сигурно щеше да се е подмокрила от страх.
— За нищо — отвърна Бека и пак й смигна, а сетне влезе в роля. — Чувате ли нещо? — попита тя малко по-силно, отколкото бе редно.
— Да — изхлипа Хейли.
— Спокойно, това е вятърът, няма нищо, сигурна съм — добави Мелъди.
Нова съчка изпука.
— О, божичко! Чувам го! — изръси Мелъди, като се стараеше да не се разсмее.
Последва звук, който много напомняше Дарт Вейдър върху пътечката за бягане във фитнеса.
— Момичета, ще полудея! — изпищя Хейли.
— Брет! — извика Бека.
— Джаксън! — изкрещя Мелъди.
Тишина. И изведнъж…
— Аааааааааааааааа! — Брет изскочи от храстите с хокейна маска на лицето, тениска с петна от кръв и, размятайки пластмасово мачете, се спусна към момичетата. Зад него с дигитална камера в ръка, за да снима сцената, се показа и Хит.
— Ааааааааааааааааааа! — извикаха ужасено момичетата и потърсиха закрила в обятията си.
Брет закръжи около тях, размахвайки мачетето:
— Ала-баланица, турска паница, какво ще режем днес, краче или главица?
— Помощ! — изрева Хейли така, че човек не знаеше какво да мисли: дали притежаваше завидни актьорски умения, или просто не бе разбрала предупреждението на Бека.
— Помощ! Някой да ни помогне! — извика Мелъди панически, но само заради Хейли.
— Брет! — извика Бека отново.
— Иииииии хряс! — изрева Брет и свали маската. — Така, заснехме го.