— Да, но точно това каза! — Франки изтича в стаята си и затръшна вратата. Неочакваният повей катурна плаката на Джъстин Бийбър от скелета — поредното норми, което не можеше да понесе гледката.
— Франки, аспержите, моля — повтори Вивека, която бе седнала на челно място, но този път малко по-силно.
— О, да, извинявайте — Франки се наведе да вземе бялата керамична чиния и я подаде на госпожа Матис, но закръглената дама, с прическа ала Хилъри Клинтън и цвета на косата на Бил Клинтън, бе така погълната от теорията на Виктор за електромагнитната енергия и как тя би могла да дава живот на неживите предмети, че дори не забеляза.
Госпожа Матис се засмя сподавено:
— Чу ли това, Чарлс? — тя се плесна по гърдите, целите в петна от слънцето. — Може би все пак ще можеш да се ожениш за телевизора с плосък екран.
— Затова го обичаме този смахнат учен — деканът протегна ръка зад съпругата си и стисна рамото на Виктор. — Някой ден Виктор ще създаде нещо, което завинаги ще промени живота ни.
Ех, ако можеше Виктор да събере целия си електромагнитен кураж и да каже на Матис, че това „нещо“ вече е създадено и в този момент подаваше чинията с аспержи на жена му!
— Той вече го е създал — обяви Франки с чиния в ръка.
— Така ли? — Деканът се отпусна назад в алуминиевия стол и потърка страните на сивата си брада. — И какво ще да е това нещо?
— Мен! — Франки засия с цялото очарование на съвременна Шърли Темпъл35.
Деканът и жена му се разсмяха с глас. Виктор и Вивека дори не се усмихнаха.
— Някой иска ли аспержи?
— Не, Вив, благодаря — госпожа Матис махна с ръка.
— Кора не понася зеленчуци — поясни деканът.
— Е, хайде, Чарлс — тя се извърна към него, — знаеш, че не е вярно. Не обичам само зелените. Има нещо в цвета, което секва апетита. Не съм ли права?
Франки пусна искри.
Виктор се прокашля.
— Някой иска ли грис? — попита Вивека.
— Какво е това? — почуди се госпожа Матис.
На Франки не й се вярваше, че закръгленичката госпожа Матис, която очевидно обичаше да си похапва, не знае що е то грис. Тогава забеляза, че пръстът с рубинения пръстен на госпожа Матис сочи към външната врата, където кадифена ръкавица тъкмо пъхваше в процепа за писма лист хартия.
— Какво, дявол го взел…? — Виктор скочи и отвори вратата със замах.
Двете момичета се разпищяха.
Блу и Лала.
— Ехо! — Франки скочи, нетърпелива да се спаси от вечерята. Имаше нещо в белия цвят, което секваше нейния апетит.
— Момичета, какво става? — попита Виктор и се наведе да вдигне листа.
Те се спогледаха притеснено.
— Ами, такова… само искахме да пуснем нещо за Франки — обясни Блу, чиито руси къдрици бяха вързани на плитки.
Франки грабна листа от ръцете на баща си.
— Петиция?
— Ще бойкотираме Септемврийския бал, ако не сменят темата „Миш-маш с чудовища“ — обясни Лала, зъзнейки в розовия си като дъвка кашмирен пуловер с широка яка. — Но не се тревожете — прошепна тя на Виктор, — причините, които изтъкваме, са, че темата е твърде страшна, а не обидна — без изобщо да се интересува, че нарушава всички правила да не споменава РАД дори когато говори с друг РАД.
— Аз не искам да бойкотирам бала — настоя Франки, мислейки си за Брет и круиза, който можеха да спечелят. — Искам да отида. Затова вместо да бойкотирам, ще си резервирам едно момче за бала — рече тя и затанцува.
— Ами темата? — попита Блу, без да обръща внимание на антибойкотния танц на Франки. — Не те ли разгневява като подивял глиган?
Поривът на вятъра повя сред листата и разните треви, които растяха в покрайнините на града.
— Искате ли да влезете? — покани ги Франки.
— Ммм, идеята не е добра — Виктор стисна дръжката на вратата. — Имаме гости.
— Ще отидем в мойта стая — предложи Франки.
— Друг път — Виктор погледна сурово в отговор. — Довиждане, момичета.
Той тръшна вратата под носа им, без дори да им даде възможност да кажат „довиждане“.
— Какво правиш? — Франки свали шала, защото я задушаваше.
— Виктор — изви глас Вивека от трапезарията. — Как се казваше смахнатият ти съквартирант в колежа? Онзи, дето сам си оперирал апендикса.
— Томи Ласман — отвърна Виктор, като строгото изражение не слизаше от лицето му.
35
Американска актриса, танцьорка и певица, известна най-вече с легендарния си статут на талантливото дете от 30-те години на XX век. — Б.пр.