— А, да, така беше — засмя се Вивека и продължи да разказва историята.
— Защо ни поставяш на такива изпитания напоследък? — прошепна Виктор.
— Не ви поставям на изпитания — за пръв път тази вечер Франки усети как тонът й се смекчава. — Просто съм ядосана.
— Разбираме те, но не е това начинът да дадеш израз на гнева си.
— Какъв е тогава? — Франки се подпря на студената циментова стена и скръсти ръце. — Да се подпиша на петиция в подкрепа на грешната кауза? Да се преструвам, че правиш опит да създадеш нещо, което вече си създал, и се опитваш да получиш пари за изследвания в името на нормитата, докато твоите собствени хора…
— Стига! — Виктор плесна с ръце.
Франки подскочи от гръмовния звук.
— Нова буря ли се задава? — попита госпожа Матис. — Този дъжд е неумолим.
При друг случай, Франки и татко й щяха добре да се посмеят на недоразумението, но и двамата знаеха, че ситуацията бе доста сериозна.
— Съвсем спокойно можеш да се подпишеш под петицията, защото няма да идеш на танците.
— Защо? — Франки тропна с ботуш по безупречно белия под. — Какво общо имат танците с…
— Трябва да се научиш да бъдеш дискретна. Дотогава не мога да ти имам доверие.
— Ще бъда дискретна, обещавам — рече Франки искрено. — Повярвай ми.
— Съжалявам, Франки, твърде късно е.
„Наистина ли така ще постъпиш?“
— Защо изобщо си ми дал живот, след като не ме оставяш да го живея? — извика тя.
— Стига вече! — измърмори той.
— Не, кажи, питам те сериозно — настойчиво произнесе Франки, измъчена от мълчанието, което й налагаха. — Защо не си направил от мен норми?
Виктор въздъхна:
— Защото ние не сме нормита, затова. Различни сме. И аз се гордея с това. Ти също трябва да се гордееш.
— Да се гордея? — Франки изплю думата все едно бе накисната в лакочистител. — Как мога да се гордея коя съм, когато всички ми повтарят да се крия.
— Повтаряме ти това, за да не се излагаш на риск, но ти пак можеш да се гордееш коя си — обясни той, сякаш наистина всичко бе така просто. — Гордостта се ражда вътре в теб и остава в теб, независимо от всички хорски думи.
„Какво?“
Франки скръсти ръце и погледна встрани.
— Аз създадох ума и тялото ти. Силата и увереността трябва да дойдат отвътре — повтори Виктор, сякаш почувствал объркването й.
— И как да ги намеря? — попита Франки.
— Бяха у теб онази сутрин, когато отидохме в „Маунт Худ Хай“ — припомни й той. — Преди да позволиш на мажоретките да ти ги отнемат.
— Как да си ги върна? — попита Франки.
— Може да отнеме известно време — отвърна той, докато присвитите му очи надзъртаха над рамото й към гостите. — Но щом ги откриеш, дръж се за тях с цялата си сила и не позволявай на никого да ти ги отнеме, без значение колко трудно ще ти бъде. Разбра ли ме?
Франки кимна, макар да не разбра всичко.
— Добре — Виктор смигна.
Сложният урок в миг трансформира гнева й в нещо, което Франки изпитваше за пръв път. Можеше да се сравни с целувки — леко чувство на самота във вътрешността, покрито отгоре с твърда коричка несправедливост. Но на вкус тези целувки съвсем не бяха сладки.
Виктор се върна в трапезарията, небрежно размахвайки ръце, докато вървеше.
— Готови ли сме за десерта?
Франки се втурна към стаята си, без да дава пукната пара дали някой ще я види и какво биха си помислили за нея. Изобщо не даваше пукната пара за нищо. Щом стисна дръжката на вратата, се разхлипа, облегна гръб на стената, спусна се по нея и седна на студения под с глава, заровена в ръцете. Мислите й се насочиха към единствения човек на света, който можеше да види красота в чудовищата.
Балът бе големият й шанс да бъде в компанията на Брет и да му помогне да опознае истинската Франки.
Което ще се случи веднага след като му даде един тампон за сваляне на грим…
— Хайде — ще го подкани тя, когато се съберат в подножието на стълбите. Бумтенето от музиката, лееща се от салона, ще достига до тях през празния коридор, в опит да ги подмами обратно на дансинга, но те ще устоят, избирайки акапелния ритъм на своите сърца.
— Изтрий лицето ми — ще му каже тя.
Той ще прокара пръстите си с черен лак по грубата повърхност на тампона и ще реши, че е твърде грапав за нежната й кожа, но тя ще продължи да настоява и той най-сетне ще отстъпи.