Нежният му допир ще докара сълзи в очите й.
Откритието, че тя има зелена кожа, ще докара сълзи в очите му.
— Защо не ми каза досега? — ще попита той, а тя свенливо ще сведе очи.
— Ти луд ли си?
— Да.
Още сълзи. След като ги отрие, той ще вдигне брадичката й с пръст и ще прошепне:
— Луд съм по теб.
Ще последва страстна целувка, която ще промени живота им. Тогава ще влязат в салона за още един танц и ще си тръгнат с наградата за двойка с най-добър костюм. На парахода любовта им ще разцъфне и скоро след това той ще носи тениска с лика й. Естествената й красота ще привлече милиони — дори госпожа Матис. До Коледа на пазара ще е излязла марка с името „Франки“… Производителите на играчки ще пуснат кукли Франки… Бонбоните M& Ms ще бъдат само зелени на цвят…
Франки най-сетне се отърси от мечтите и обещанията за по-добро бъдеще, защото те не й стигаха. Може би баща й с право не й се доверяваше. Може би вече не бе малката принцеса на татко, защото принцесата на татко би направила онова, което се иска от нея; тя би пропуснала бала и би се постарала да бъде по-дискретна.
Франки обаче не виждаше смисъл в това.
Осемнадесета глава
Твърде горещо
Хейли следваше Бека по пътечката покрай костюмите в „Замъкът“ като покорна кума булката. Зад Хейли, в ролята на завистливата шаферка, вървеше Мелъди.
— Какво ще кажеш за тази? — Хейли вдигна една лъскава булчинска рокля от закачалката.
— Много е крещяща — тросна се Бека.
Хейли вдигна друга.
— Много е дантелена.
— Ами тази?
— Много е натруфена.
— Тази?
— Много е бяла.
— Може би трябва да отидеш като булката годзила — възнегодува Мелъди.
— А може би ти трябва да идеш като Неси — отвърна Бека на удара и двете се разсмяха на шантавия отговор. После Бека се върна обратно към роклите.
— Искам нещо страховито, секси и готино.
— Тази? — предложи Хейли.
— Много е старомодна.
— Тази?
— Много е карнавална.
— Бека, та ние сме в магазин за карнавални костюми — посочи Мелъди.
— Съвсем вярно — Бека започна да си играе със златната буквичка Б, която висеше на врата й. — Може би и ти трябва да помислиш какво ще облечеш. Миш-машът е другият петък. Днес със събота — имаш по-малко от седмица да…
— Стига — Мелъди погледна уморено. — Казах ти вече. Няма да ходя.
— И защо? Защото с Джаксън сте се скарали за някоя глупост снощи?
Хейли вдигна последната булчинска рокля.
— Много е сладка.
— Не беше за глупост — отвърна рязко Мелъди и съжали, че изобщо бе го споменала. Как можеше да обясни нещо, което сама не разбираше? Поведението на Джаксън остави у нея чувство на непоносима болка, а не история, която да разказва.
— Добре де, иди с някой друг — посъветва я Хейли, докато с пръсти опипваше дантеления воал от тюл.
— Кълна се, че току-що видях пламъци. Питам се дали в склада нямат по-добро качество — изрече Бека. — Хъм — тя вдигна глава към огромните паяци, провесени от тавана, и потупа брадичка. — Хейл, може ли да попиташ…
— Отивам веднага — Хейли се запъти да издири управителя. Тъничкото й дупе се въртеше с експедитивността на навита играчка.
— Е, имаш ли някакви идеи за костюм? — попита Бека, като се стараеше да помогне с подкрепата си.
— Ами, какво ще кажеш за невидимка? — Мелъди прокара ръка по кутиите с грим за Хелоуин. Сред цветовете имаше имена като прилепово черно, кървавочервено, таласъмскозелено и призрачнобяло, и всички стояха в пластмасовите си кутии и чакаха. Мелъди се наведе да ги помирише, но те никак не миришеха на пастелите на Джаксън. Ароматът им бе по-сладникав и не така наситен, но въпреки това очите й се напълниха със сълзи.
— Чук, чук — обади се Бека, докато проверяваше цената на черните жартиери.
— Кой е? — Мелъди подсмръкна.
— Буу.
— Буу кой?
— След като цяла сутрин не правиш друго, освен да подсмърчаш, защо не се маскираш като призрак в депресия?
Мелъди се засмя и подсмръкна едновременно:
— Не е смешно.
— Тогава защо се смее-еш — напевно попита Бека.
— Не се сме-ея — изпя в отговор Мелъди.