Мелъди тръшна вратата на стаята си, показвайки недвусмислено, че не иска да знае.
— Взех ти вентилатора — провикна се Кандис от своята стая. — Ще ти го върна, щом си изсуша ноктите.
— Все ми е тая — измърмори Мелъди, после се качи по стълбата на леглото и се пльосна по корем върху юргана с цвят на лавандула. След като първата вълна ридания премина, тя се обърна и вторачи поглед в дървените греди на тавана.
Телефонът й изцвърча. Имаше съобщение. От Дюс.
Дюс: Не ми каза какъв е костюмът ти.
Мелъди захвърли телефона настрани, без да отговори. Наистина ли смяташе да отиде с Дюс на танците? Мисълта, че ще отиде с чуждо гадже, и то само по милост, усилваше чувството на самота в гърдите й.
Въпреки отворените прозорци, горещината в къщата бе непоносима. Вече няколко седмици Бо се опитваше да оправи това. Не че на Мелъди й пукаше. Цялата бе вцепенена. Ако не бе потта по челото й, дори нямаше да забележи горещината. Отново започна да пропада, потта върна спомените от миналата вечер… под термоодеялото… целувката с Джаксън…
— Хей — чу тя гласа му.
Изправи се рязко и се удари в гредата отгоре.
— Добре ли си? — сложи той ръка на едно от черните стъпала.
Мелъди кимна, неспособна да продума. Той стоеше пред нея, усмихнат свенливо, с очилата, със зелена риза с къси ръкави и пръсти с петна от пастели по тях: сякаш никога нищо не се бе случило.
— Много е топло тук — той помаха с ръка пред лицето си.
— Ами тръгвай си тогава! — тя се отпусна тежко отново на леглото.
— Не искам! — възропта той.
— Какво искаш?
— Дойдох да ти кажа, че вчера беше хубава вечер.
— Да, докато спря да бъде хубава.
Той въздъхна:
— Пак съм получил амнезия, нали?
— По-скоро получи перверзия, Джаксън — Мелъди се изправи, провеси крака от края на леглото, опря се назад на ръцете си и погледна нагоре. — Хайде, стига вече с тези извинения, става ли? Обидно е. Опитай да ги пробуташ на Бомбичка. Може пък тя да е доста тъпичка и да повярва, защото аз не съм!
— Не те лъжа — рече той умолително. — Дойдох на себе си, когато стигнах до къщата в края на улицата.
— Да беше си останал там тогава!
— Ако бях останал там, нямаше да има с кого да отидеш на бала — отвърна той, като се стараеше да демонстрира момчешки чар.
— Напротив, имам — възрази тя в опит да го нарани. — Отивам с Дюс.
Той не отвърна. Мисията бе изпълнена.
— Мелъди — Джаксън се приближи към нея и сграбчи полюляващия й се крак. — Последното нещо, което помня, е как те целувах под одеялото. А после аз…
— Повярвай ми, Джаксън — тя най-сетне го погледна: срам, пот и объркване покриваха лицето му, — това не е загуба на паметта. Въпреки че почти ми се иска да беше така.
— Тогава защо нищо не помня? — той обърса челото си.
— Всичко помниш. Просто използваш амнезията си за извинение да говориш какво си поискаш и да целуваш, когото ти скимне, и…
Джаксън свали очилата и разкопча ризата си, давайки възможност на Мелъди да зърне лъщящия му стегнат корем.
— Какво правиш? — тя взе телефона. Ако се наложеше, щеше да се обади в полицията, затова включи камерата — за доказателство.
— Пак ли ти? — той вдигна вежди. — Трябваше да се досетя от цялата тая пот, дето се лее от мен — и като прокара пръсти по гърдите си, добави: — Момиче, разпалваш огъня в мен.
— Джаксън, стига! — Мелъди скочи от леглото.
— Защо продължаваш да ме наричаш Джаксън?
— Защото така се казваш — отвърна Мелъди, като държеше белия си айфон пред лицето му.
— Не, не се казвам така.
— Така ли? — предизвика го тя. — И как се казваш тогава?
— Ди Джей — каза той на милиметри от обектива. — Ди Джей Хайд, като в „Доктор Джекил и Мистър Хайд“. Точно като прадядо ми, който между другото е бил супершантав. Намерих на тавана вкъщи едни записки и по всичко личи, че в онези дни е правил някакви странни експерименти, и то върху себе си, като смесвал разни вещества! След като изпивал тоника, се превръщал в много жесток човек. Аз не съм по пиенето, но много обичам да танцувам — той й смигна и огледа разхвърляната стая. — Нямаш ли някаква музика тук?
Мелъди спря записа. Преди да може да му попречи, той се устреми към докинг станцията на бюрото и включи своя айфон. Тимбаланд гръмна от колоните с Carry Out. Като поклащаше бедра и разтваряше ръце, така че ризата му напомняше крила, той започна да танцува сякаш пред него имаше цял стадион с крещящи момичета.