— Какво става тук? — На вратата се появи Кандис с вентилатора на Мелъди в ръце. Боса, с размъкнати дънки и тесен бял потник, тя имаше лениво прелъстителен вид. — Да не би да снимате клип за някое прослушване?
— Да, за едно малко шоу, което ми се иска да нарека „А ти коя си“? — той взе вентилатора от ръцете й и я дръпна към себе си.
— Кандис — засмя се тя, като не се възпротиви на жеста му.
Ритъмът на песента ги застигаше като снаряди, които Ди Джей връщаше, щракайки с пръсти над главата си.
— Мели, кой да предположи? — изви глас Кандис над музиката, а после и тя вдигна ръце над главата си.
— Не и аз — Мелъди включи вентилатора.
— Машина за вятър! — изкрещя Ди Джей.
Изведнъж двамата с Кандис се завъртяха пред вентилатора, а летящата риза на Ди Джей създаваше илюзията, че бяха в самия клип на Тимбаланд.
— У-ху! — извика Кандис, докато ръцете й описваха кръгове над главата. Наведе се и увеличи скоростта на вентилатора.
Ди Джей протегна ръка напред като Супермен:
— Летя! — извика той, докато ризата се развяваше зад гърба му като наметало.
— Какво става горе? — извика Глори.
— Нищо — отвърна Мелъди. Нямаше как да обясни случващото се.
— Вземи и го намали това „нищо“, моля те. Гостите ще дойдат всеки момент.
Щастлива да сложи край на партито, Мелъди бързо изтръгна айфона от докинг станцията. Трябваше да минат няколко секунди, преди Кандис и Ди Джей да спрат да танцуват, и още няколко да спрат да се смеят. А после още няколко и стаята да се охлади.
— Това беше страхотно — Кандис се поздрави с партньора си по танци. — Много по-забавен си, отколкото изглеждаш.
— Моля? — той надяна очилата, а в гласа му се долавяше смущение.
— Ризата и очилата — Кандис посочи към гърдите му. — Когато е закопчана, искам да кажа — тя се засмя, — изглеждаш малко задръстен. Но си забавен.
Той погледна надолу и бързо се закопча.
— Така ли?
Изведнъж тръпки полазиха Мелъди, осъзнавайки истината.
— Как се казваш?
— А?
— Как се казваш? — повтори тя.
— Джаксън — той отстъпи, подпря се на стълбата и избърса мокрото си чело. — О, не. Пак ли съм изгубил паметта си?
— О, да — рече Мелъди. — Само че това не е загуба на паметта. — Тя застана пред него и пусна записа на телефона. — Джаксън, запознай се с Ди Джей Хайд.
— Джаксън, почакай! — извика Мелъди, но той не я послуша.
След като видя поведението си пред очите на Мелъди, той побърза да избяга със скоростта на папараци, които тичат по стъпките на Бритни Спиърс. Кандис мълчеше, гледаше Мелъди и поклащаше глава неодобрително.
— Какво?
— Точно — Кандис вдигна русата си коса, за да разхлади врата си на вентилатора.
— Какво точно? — сопна й се Мелъди, докато мислите й се въртяха безформени като в рисунката на въртележката на Джаксън.
— Какво точно смяташ да правиш?
— Какво мога да направя? — Мелъди огледа неразопакованите кашони из стаята. — Не мисля, че работата е чак за полицията.
— Може би трябва да изтичаш след него — предложи Кандис, сякаш й пукаше какво става.
— Не, благодаря — Мелъди задърпа една кожичка над нокътя, докато пръстът й закърви. — Връзка с непредвидим… каквото и да беше това… не това търся точно сега.
— Тогава ти губиш — Кандис завъртя дупе в широките си дънки и понечи да си тръгне.
— Чакай!
Кандис спря.
— Какво искаш да кажеш с това, че аз губя?
— Непредсказуемостта е интересна! — отвърна Кандис, сякаш знаеше от свой опит. — Дори само през половината от времето той да е Джаксън, пак ще си по-напред от повечето момичета.
Мелъди си помисли за него и се усмихна:
— Сладък е, нали?
— Тичай да го намериш — заповяда Кандис, а в морскосините й очи се четеше искреност. — Защото именно това означава да държиш на нещо. — Тя щракна с пръсти. — Доктор Любов изчезва.
Мелъди изхвърча надолу по стълбите и се провря край високата двойка на вратата.
— Зайче, ела да се запознаеш със съседите, семейство Щайн. Имат дъщеря на твоята възраст…