Тъмнина. Черни лампи. Ремикс на Риана. Залепени до стените кофи за боклук. Гигантски какавиди, пълни с изкуствени мъртъвци, висят от тръбите на тавана. Миризма на гумени подметки и изолирбанд. Масите разделени на алергийни зони и обозначени с надгробни камъни. Изкуствени трупове се въргалят върху кръгли маси. Столовете — облечени в бели чаршафи, опръскани с червена боя. Маскирани момичета танцуват на дансинга. Маскирани момчета събират кураж да се присъединят към тях. Докато Мелъди се бореше да си поеме въздух, тези подробности връхлетяха сетивата й, молейки я да ги оцени, преди да е колабирала.
— Ето — Бека й подаде инхалатора.
Мелъди вдъхна дълбоко:
— Аааах — издиша спокойно с наслада. — Откъде го взе тоя инхалатор?
— От чантата ти, преди да слезем от колата — тя подаде инхалатора на Мелъди. — Господин Уикс много обича тази машина и я вади дори в Деня на благодарността. Казва, че в деня, когато пилигримите пристигнали в Плимут, имало мъгла.
— Благодаря ти — Мелъди се усмихна и едновременно с това свъси вежди. — Ако Брет не ти предложи тази вечер, аз ще го направя.
— Забрави за това. Само ми обещай, че ще се опиташ да се забавляваш.
— Обещавам — Мелъди вдигна длан. Това бе най-малкото, което можеше да направи.
Към тях се приближи Дюс със самоуверена походка.
— Ето го и Лудия шапкар — оповести Хейли.
С висока шапка от червено кадифе, смокинг в същия цвят и слънчеви очила — негова запазена марка — Дюс изглеждаше влудяващо привлекателен. Ако трябваше да прекара вечерта с нечие чуждо гадже, докато сърцето й се късаше по онзи, когото желаеше да бъде нейно гадже, то, реши Мелъди, нямаше друг, освен Дюс.
— Здрасти… лудо момиче с барета — поздрави я той, като се стараеше да не я засегне заради двусмисления костюм.
— Фрийк Шик, приятно ми е — тя се удари леко по кепето и завъртя очи пред собствената си трогателност.
— О, да, сега виждам наистина — той се усмихна и кимна.
— Ние отиваме да потърсим Брет и Хит — обади се Бека и преди Мелъди да може да ги спре, отлетя с Хейли.
Останали сами и двамата изведнъж забелязаха купона около тях. Салонът гъмжеше от всякакви чудовища, които обикаляха наоколо, поздравяваха се един друг за избора на костюми и влачеха към дансинга неохотните си партньори.
— Защо не махнеш очилата? — опита Мелъди да поведе разговор. — Толкова е тъмно тук. Как изобщо виждаш? — и в духа на закачливия флирт, тя дръпна очилата от лицето му.
— Върни ми ги веднага! — изкрещя той. Бе толкова ядосан, че дори не можеше да я погледне, а вместо това погледна през рамото й, затвори бързо очи и с ръка се пресегна към очилата си, както някой слепец би направил.
— Ето — Мелъди ги остави в загорелите му ръце. Той побърза да ги сложи. — Извинявай, просто… — тя спря. Какво изобщо правеше тя?
— Няма нищо — каза Дюс мило. — Знаеш ли, може би трябва да се обадя на Клео. Тя е у тях сама и… ще ме изчакаш ли за минутка само?
— Да, няма проблем.
— Супер — Дюс без да иска, се блъсна в една самотна статуя на вещица, а после се затича към изхода.
След като успя да закрепи поклащащата се статуя (която много напомняше на едно момиче от групата по английски), Мелъди тръгна да търси Кандис, а после и свободно такси. Какво като живееше само на три преки оттук? Да се прибере сама вкъщи от танците, бе точно толкова ужасно, колкото и да прекара вечерта с кутийка сладолед на дивана. И ако чувствата бяха кутия сладолед, то той щеше да е с вкус на кисело грозде.
Часът бе почти осем и всички, които стояха отвън, защото бяха твърде готини, за да са точни, се заточиха към салона. С наперена крачка, подсказваща, че има далеч по-интересни места, които ги чакат, те оглеждаха украсата като вероятни купувачи. Скупчени на групи, те не се поддаваха на устрема си да бомбардират дансинга, когато пуснаха On to the Next One на Джей-Зи. Мелъди нямаше никакъв шанс да открие Кандис, облечена като зла фея. А и повечето брюнетки използваха карнавалните партита, за да станат блондинки, докато блондинките никога не ставаха брюнетки, и работата беше по-безнадеждна от това да отриеш игла в купа сено. Докато търсеше сестра си във вегетарианската зона, Мелъди попадна на маса със зеленчуци, между които имаше мънички морковчета с надпис „Гоблински пръсти“ и парченца тофу, кръстени „Зъби на зверове“.